Златото поевтиня до 870 долара за тройунция
След като приключи миналата и започна тази седмица на нива под 900 долара за тройунция, златото продължи да поевтинява. Търговците са започнали да се освобождават от дългите си позиции, което стана причина вчера благородният метал да загуби още 14,50 долара и да се предлага по 882.80 за тройунция, съобщиха световните агенции.
След като приключи миналата и започна тази седмица на нива под 900 долара за тройунция, златото продължи да поевтинява. Търговците са започнали да се освобождават от дългите си позиции, което стана причина вчера благородният метал да загуби още 14,50 долара и да се предлага по 882.80 за тройунция, съобщиха световните агенции. Дори най-големият златен фонд SPDR Gold Trust намали незначително притежанията си до 1127,37 тона, което създаде настроения в другите играчи.
Както отбелязват редица аналитици, сред някои инвеститори все по-популярна става идеята, че фондовите индекси вече са стигнали дъното и скоро за търговията с акции ще дойдат по-добри времена. Единствено декемврийските фючърси на благородния метал по изчисления на COMEX, която е подразделение на NYMEX, останаха над 900 долара , но нестабилно и на моменти преминаваха под тази граница. „Появиха се признаци за едно преразпределение на средства от ценните метали към акциите. Има такива търговци, които разглеждат движението на котировките на ценните книжа като признак за формирането на дългосрочно дъно, в резултат на което намаляват инвестициите в злато“, уточни Том Павлицки от MF Global.
Поевтиняването на ценния метал допринесе за съхраняването на опасения за потенциални продажби на злато от резерва на Международния валутен фонд (МВФ), са единодушни Джордж Джеро от RBC Capital Markets Global Futures и Леонард Каплан от Prospector Asset Management. На срещата на Г-20 в Лондон беше взето решение фондът да продаде част от златните си запаси, за да финансира страни с ниско ниво на доходи. Става въпрос за 403 тона,а продажбата ще се осъществи съгласно пакта, според който максималното количество злато, което може да бъде продадено от международните институции е 500 тона на година.
Павлицки отбелязва, че през първото тримесечие на 2009 г. импортът на злато в Индия и Турция, които са сред основните потребители на злато за бижута, е останал на доста ниско ниво. Според него отслабването на националните валути не подпомага подобряването на тази ситуация. „Перспективите за вноса в тези страни най-вероятно ще останат неблагоприятни, имайки предвид укрепването на долара спрямо техните валути. Изразено в турски лири, цените на златото от началото на 2008 г. са нараснали примерно с 60%, а в индийски рупии – приблизително с 43 на сто, докато цената в долари е едва с 8% по-скъпа“, допълва експертът.