Диана Йосифова Станка Динева Ако някой иска да види собствения си лик на банкнота от български лев, трябва да посети Българската народна банка (БНБ) на 11 и 12 април тази година. Тогава за първи път в своята 130-годишна история БНБ ще допусне граждани в своята светая светих. Желаещите да видят отвътре централната банка на Третата българска държава ще могат да посетят известния син кабинет, в който от 130 години насам са вземани решенията за паричната политика на страната от управителите на БНБ. По време на визитата си в БНБ гражданите ще могат също така да отсекат своя собствена монета – право, което има единствено банка № 1 у нас. Кръглата годишнина се навършва на 4 април. На същата дата през 1879 г. за пръв управител на институцията е назначен служителят от Министерството на финансите на Русия Лудвиг Карбоньор. В онзи момент той е на служба във Финансовия отдел на Съвета за управление на руския императорски комисар в София. Указът за създаване на БНБ е подписан на 25 януари 1879 г. от княз Дондуков-Корсаков. На 6 юни 1879 г. е извършена първата транзакция, с която БНБ поставя началото на своята дейност. Тогава държавата внася в банката 8 687 043 франка. От тях 2 млн. франка са капиталът на БНБ. Правото да сече монети трезор № 1 у нас добива година по-късно – на 27 май 1880 г. Тогава е приет специален закон за създаването на националната парична единица на България – левът. Тъй като БНБ е единствена банка по онова време у нас – тя играе ролята и на централна, и на търговска банка, започва изграждането на нейната клонова мрежа в цялата страна. Първият й клон е изграден в Русе през 1885 г. Разкрити са подразделения на БНБ в Пловдив и Варна. Първият българин – управител на БНБ, е Георги Желязкович. В онзи момент централната ни банка е на подчинение на Министерството на финансите. Едва с идването на Иван Евстатиев Гешов на поста започва работата по институционалното устройство на БНБ. Под неговото управление е изработен и приет от парламента законът, с който БНБ става национална банка. Четири пъти от съществуването на БНБ и националната ни платежна единица тя губи своята независимост. Първият път това става през 1915 г., когато като втора валута нашата страна приема германската марка в съотношение 1 марка = 1,25 лева. За втори път това става през 50-те години, когато левът се обвързва с рублата в съотношение 1 рубла = на 1,70 лева. Третото обвързване с чужда парична система става през 1998 г., когато ние отново използваме германската марка като котва за националната валута. Тогава при въвеждането на валутния борд националната ни валута се разменя с германската марка. За четвърти път левът се обвързва с чужда парична единица, когато Европейският съюз въвежда еврото. Тогава съотношението е 1 евро за 1,95 лева. По случай 130-годишнината от създаването на централната ни банка БНБ пуска последната, пета част от сборника с документи, издадени от трезор № 1. (Първите томове бяха публикувани по случай 120-годишнината на банката.) Той обхваща периода от 1948 г. до 1990 г. и съдържа документи, които за първи път ще видят бял свят. Десетилетия наред те са били „строго секретни“. БНБ издава и уникален по своята същност каталог. Той съдържа 130 произведения на изящното изкуство - картини от художествената колекция на БНБ. Между именитите автори са Владимир Димитров-Майстора, Генко Генков, Димитър Казаков – Нерон, Димитър Гюдженов, Константин Щъркелов, Светлин Русев и други. Уникален за България каталог на всички банкноти и монети, пускани в обращение в България, ще публикува по случай годишнината си трезор № 1 у нас. Той ще съдържа всяка издадена или отсечена пара у нас от възстановяването на Третата българска държава и обявяването на БНБ за водещ трезор. Сред водещите имена на управителите на централната ни банка са тези на: Стефан Караджов, Добри Божилов, Кирил Гунев, Атанас Мечкаров, Вела Луканова, Кирил Несторов, Кирил Зарев, Веселин Никифоров, Васил Коларов, Иван Драгневски. Управителите от след промените от 1989 г. са Тодор Вълчев, Любомир Филипов, Светослав Гаврийски и Иван Искров.