Сашо Чакалски е изпълнителен директор на ББР от 2001 г. Отговаря за управлението на международните отношения, връзките с международните финансови институции и управлението на ликвидността. В периода 1996-2001 г. работи като търговски директор и член на Съвета на директорите на Societe Generale – България. Чакалски е член на Административния борд на Европейската асоциация на публичните банки, бивш зам.-председател на Българо-френската търговска камара и бивш икономически и търговски съветник при посолството на България в Париж. - Г-н Чакалски, предвижда се финансирането на малките и средните предприятия да е с максимален размер до 2 млн. лв. при лихва до 8 на сто и размер на таксите и комисионите - до 0,7 на сто на годишна база. Срокът за кредитите е до 10 г. с тригодишен гратисен период. Преди около месец колегата ви Димитър Димитров заяви, че при следващите траншове правилата и процедурите при отпускането на заеми за бизнеса ще бъдат подобрени. В какво по-точно ще се състоят подобренията? - Времето показва, че предоставянето на кредитни линии за МСП чрез търговските банки е правилна антикризисна мярка. Усвояването върви много добре. Относно подобряването на процедурите в рамките на тези кредитни линии беше отворен „прозорец“ за селскостопански заеми и наред с това започнаха да се предоставят и оборотни средства заедно с инвестиционните кредити, които бяха основната мисия на тези кредитни линии. Лихвата е достатъчно ниска – 8% максимална фиксирана лихва е една чудесна лихва при сегашните лихвени равнища. - Инициативата JEREMIE предвижда ББР и Европейският инвестиционен фонд да създадат съвместно дружество със специална цел с капитал от 200 млн. евро. Кога се очаква да се случи това? - Преговорите са във финална фаза и се очаква в най-скоро време да бъдат подписани споразуменията по JEREMIE. Традиционно структурните фондове се изразходваха под формата на грантове, докато тук са под формата на револвиращ ресурс. Главното, върху което трябва да се акцентира, е, че Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) ще управлява средствата. Той ще бъде гарант за тяхното ефективно и прозрачно управление и инвестиране в българската икономика. Това е европейска финансова институция с традиции, в която един от основните акционери е ЕК. ББР има само техническа роля в този процес. Нашето правителство отделя 200 млн. от програма „Конкурентоспособност“, които ще бъдат предоставени на Европейския инвестиционен фонд. От своя страна фондът ще капитализира дружество със специална цел, или т. нар. SPV, което ще бъде създадено от ББР. Така ЕИФ ще стане основен акционер на това дружество и мениджър на средствата до края на програмния период, някъде към 2015 г. Наред с всичко останало основна задача на ЕИФ ще бъде да трансферира ноу-хау за управлението на тези средства. - Според доклад на Конфедерацията на европейския бизнес България е по средата сред страните в ЕС по отношение на свиване на достъп на фирмите до кредитиране. Как ще коментирате тези резултати? - Това говори по-скоро добре за състоянието на българската финансова система, като се имат предвид огромните средства, които някои страни наляха в техните банкови системи. Това потвърждава становището, че сме по-малко засегнати от кризата в сравнение с редица други страни. Със сигурност по-просто устроените механизми работят по-сигурно и се чупят по-рядко. В нашата банкова система рядко са се използвали сложните инструменти, които бяха в основата на сегашната финансова криза. По този повод, много от представителите на така наречените „благородни” банкови професии често са ни поучавали как да работим, понякога с пренебрежителен тон, дори с насмешка. Но както се казва, излезе вярна старата българска поговорка, че най-добре се смее този, който се смее последен. Българската банкова система кредитираше и продължава да кредитира с класическите банкови методи. Обезпечения от реални активи изцяло покриват експозициите на нашите банки. Средствата и активите на българските банки бяха вливани в реалния сектор, който генерираше реални, а не виртуални пари. Смятам, че това са много положителни факти, които ще помогнат в много по-кратки срокове да съживим кредитирането в България в сравнение с други страни. Не бива да се пренебрегва и фактът, че българските предприемачи са доста по-калени в сравнение с колегите си от други страни, които са били галени от съдбата и са получавали много повече преимущества и протекции през тези години. - Как виждате 2009 г. за развитието на търговските банки с оглед на финансовата криза? Какви са прогнозите ви за сектора? В условията на глобална криза банките тук станаха по-предпазливи при отпускането на заеми, което е разбираемо. Но не се ли получава омагьосан кръг, защото и бизнесът трябва да се развива? - Ясно е, че в момента търговските банки се притесняват да кредитират, но смятам, че няма да е далече моментът, в който този процес ще се възобнови. Все пак кредитирането е основната дейност, от която трябва да печели една класическа търговска банка. Антикризисни мерки от типа на кредитните линии, които правителството предостави на търговските банки, са катализатор на кредитирането. С тези линии, в рамките на които банките кредитират с фиксирани лихвени проценти, може да се види, че в реалния сектор на българската икономика може да се кредитира с приемлив риск и добра печалба. В международен мащаб българският риск е надценен. Погледнете така наречените CDR, които дават рисковата премия за България на нива около 500 базисни точки. Намирам това за скандално. Като се има предвид, че същите тези „експерти” оценяват два пъти по-ниско тази премия за страни, които финансово са поне два пъти по-зле от България. При рейтинговите компании все още е жив рефлексът да слагат всички източноевропейски страни в една кошница. За тях Източна Европа продължава да съществува като общо географско или икономическо понятие. Дали нещо се случва в Литва, Унгария или България, според тях няма голяма разлика и ефектът е еднакъв във всички страни от региона. Разбира се, полека, но не достатъчно бързо ситуацията в това отношение започва да се променя. Наскоро Moody's публикува класация, в която източноевропейските страни бяха разделени в четири категории на риск. Може би това е първа стъпка в посока тези страни да бъдат разглеждани като индивидуални членове на ЕС. Наред с това има финансови спекуланти, които имат интерес от влошен имидж на България и от набиването на широката финансова публика представата, че тук има финансови проблеми, с цел да печелят от това. На тези спекуланти трябва да се реагира много остро и с желязна ръка да се спират такива опити. За щастие това вече се прави. - Лихвените проценти у нас остават сравнително високи в сравнение с тези в останалите европейски държави. Как бихте коментирали този факт? - Лихвата е отражение на рисковите очаквания на всяка търговска банка. Когато те намалеят, тогава ще намалее и самата лихва. - Ще се изпълнят ли очакванията до края на март целият обем от предвидения от правителството за банката ресурс от 500 млн. лв. да достигне до крайните клиенти? В началото на февруари ББР имаше сключени договори за 230 млн. лв. с 12 търговски банки. - Както споменах, усвояването на средствата върви в много добро темпо и резултатите ще бъдат обявени и анализирани съвсем скоро. - Според прогнози на различни икономисти тази година страните от Централна и Източна Европа, включително и България, ще усетят ударите на финансовата криза най-силно. Съгласен ли сте с тази прогноза? - Не мога да разбера какви са аргументите на икономистите, които твърдят, че точно страните от ЦИЕ ще усетят най-силно ударите на финансовата криза. Финансовата ни система има здрави основи, не е ползвала тези инструменти, които доведоха до краха на цели икономики, които се смятаха за символ на капитализма. Това е една система, която, разбира се, ще понесе доста неудобства по време на кризата, но в никакъв случай няма да бъде ударена така, както бяха ударени редица други страни. Напоследък се долавят признаци, че дъното е достигнато и започваме лека-полека да се оттласкваме. Намалената покупателна способност на нашите външни партньори ще доведе до свиване на някои външни пазари и до затрудняване на износа. За сметка на това тази криза може да е удобна възможност за българските предприятия да намерят реализация на своята продукция вътре в страната и да изтласкат някои от техните конкуренти, които досега, ползвайки се от различни предимства, които им даваше по-благоприятната ситуация в техните страни, се бяха настанили на тукашния пазар. Не трябва да се пренебрегват възможностите за реализация и за продажба на българския пазар. Той има значителен потенциал, който българските фирми трябва да използват. Понякога освен проблеми кризата ни предоставя и възможности, които не трябва да пропускаме. Интервюто взе Розалия Банкова