Розалия Банкова Намалява интересът на банките за публично-частни проекти, заяви експертът от Министерството на финансите Стефан Кацаров на конференция на тема "Възможности и перспективи за развитие на публично-частното партньорство в условия на криза. Работят ли моделите на публично-частно партньорство в български условия? Кои печелят от публично-частното партньорство?". От своя страна бизнесът поиска предварителен списък на обектите, които ще попаднат под публично-частно партньорство през следващата година. Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев обикновено държавата или общината сформират ново дружество с частен партньор за реализацията на подобни проекти, като обаче няма пълна яснота как ще се избира той. Освен това в новото дружество се инвестират бюджетни пари, които не се харчат по Закона за обществените поръчки. Колев предложи в началото на всяка година да се изнася списък с бъдещите проекти, за да може бизнесът да се подготви за участие в тях. Инициативата за внасяне на законопроект за публично-частното партньорство (ПЧП) се оказа съвсем навременна и дори малко закъсняла, обяви от своя страна Пламен Моллов, председател на парламентарната група на НДСВ и вносител на законопроект за ПЧП. Законопроектът беше приет на първо четене с абсолютно мнозинство и в момента се обсъжда на второ четене в комисия на Народното събрание. Идеята е да се постигне висока степен на прозрачност на обществените отношения, подкрепена със закон. Публично-частните партньорства са най-силният икономически инструмент в условията на криза, каза още Моллов, като подчерта, че у нас този тип сътрудничество има частична нормативна уредба. Има основно две форми на ПЧП - концесия и обществени поръчки. С помощта на ПЧП могат да бъдат изградени и експлоатирани големи инфраструктурни обекти. Те дават възможност за добро сътрудничество между публичните интереси и бизнеса. По отношение на тези схеми на сътрудничество между публичните партньори и бизнеса обаче битува известна негативна нагласа сред обществото, което се дължи най-вече на няколкото неуспешни опита за подобно партньорство, коментира Моллов. Законопроектът предвижда срок на ПЧП от максимум 35 г., но той може да бъде удължаван, обясни вносителят.