Мария Шейтанова е член на управителния съвет и изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка (БАКБ). Тя се присъединява към банката през 2004 г. като главен оперативен директор. Преди това е мениджър "Управленско консултиране" в "Делойт & Туш", София. Между 2001 и 2003 г. ръководи проект за въвеждане на нова информационна система и за реорганизиране на клоновата система на Българска пощенска банка. В периода 1995 - 2001 г. Шейтанова работи в Обединена българска банка, като последната й позиция там е мениджър "Стратегическо планиране". Преди това е била в международния отдел на Балканбанк, София. Шейтанова има магистърска степен по вътрешна търговия от УНСС, София. - Какво е състоянието на банковата система в страната, г-жо Шейтанова? Според прогнози на различни икономисти тази година страните от Централна и Източна Европа, включително и България, ще усетят негативите от финансовата криза най-силно. БАКБ какви мерки е предприела, за да омекоти ударите? - Данните на БНБ към края на миналата година показват, че всички банки в страната са в много стабилно състояние. От друга страна, е напълно нормално в една ситуация на криза, обхванала света, регионът на Централна и Източна Европа също да бъде засегнат. В каква степен – все още предстои да видим. Но според мен голяма част от нещата, които се публикуват, специално в западната преса, от анализатори, които не присъстват в България, са меко казано понякога неточни. Мисля, че те определено не успяват да вземат предвид някои фактори, които са много специфични за България и помагат на страната ни да стои относително стабилно на фона на създалата се международна икономическа криза. В БАКБ винаги сме държали на високи показатели за дейността си и поддържаме стабилна капиталова адекватност, която е по-висока от изискуемата. За миналата година банката има капиталова адекватност близо 17%. Имаме високи показатели за покритие на кредитите, които имат някакви проблеми. Не на последно място, институцията е с висока ликвидност. За да се подсигурим в условията на криза, предложихме на акционерите да не разпределят печалба тази година. Според мен сме напълно подготвени да посрещнем кризата и да вървим напред. - В страната се наблюдава тенденция все повече фирми да съкращават персонал. Какво ще стане с клиентите, които няма как да погасяват кредитите си и какво ще предприемат банките, за да могат предприятията да не задлъжнеят много? - Безработицата определено е сред най-тежките и неприятни ефекти на кризата. От друга страна обаче, всеки, който е взел кредит, трябва да го връща, защото това са пари на заем. Според мен хората, които са взели кредит и изпитват затруднения с погасяването му, задължително трябва да се обърнат към банката-кредитор, за да потърсят заедно решение на проблема. По този начин проблемите могат да се разрешат без да се задълбочат. И тогава всички могат да излязат печеливши от ситуацията. Що се отнася до фирмите, тяхната работа е да организират бизнеса си така, че да може той да им донесе приходи. Банките преценяват тяхното състояние и по този начин им отпускат заеми. За мен най-важно е кредитополучателите да имат разумно и балансирано поведение, за да не се стига до нуждата да се предоговарят заеми. - Увеличава ли се процентът на лошите кредити? - Наблюдаваме покачване на лошите кредити от края на последното тримесечие на миналата година. Те в никакъв случай все още не са притеснителни, нито са с внушителни размери. Това, което виждаме в момента, е нормален процес на застой в бизнеса - все пак в края на всяка година фирмите изкарват пари от бизнеса, за да плащат данъци и други задължения. Определно се вижда тенденция за увеличаване на броя лоши кредити в цялата банкова система, но ситуацията далеч не е непреодолима. - Отскоро вашата банка започна активно предлагане на депозитни продукти. Липсата на ликвидност ли доведе до тази активизация? - Определено нямаме проблеми с ликвидността, освен това ние предлагаме депозити още от 2000 г. По редица причини не сме рекламирали тази дейност. За нас финансирането от капиталови пазари и от международни финансови институции ще си остане с много голямо значение. Към края на лятото на миналата година емитирахме корпоративни облигации и ипотечни облигации на обща стойност 55 млн. евро. От друга страна, този привнесен отвън проблем с финансирането накара банките да се върнат към най-традиционния начин на управление – събиране на депозити и предоставяне на кредити. Нашата банка е традиционно позната като банка на предприемачите. Ние искахме хората да знаят и да им напомним, че това се отнася не само за кредитите, но и за депозитните ни продукти. - Предпазливостта на банките не доведе ли до омагьосан кръг между това и необходимостта на бизнеса да се развива? - Нормално е при създалата се ситуация, която не е лека, хората да бъдат предпазливи, но в никакъв случай това не трябва да преминава в страх и паника, защото те никога не са били добър съветник за никого. За мен всички трябва да се върнат към схемата, при която се съсредоточават върху своя бизнес. Бизнесът на банките е да събират пари и да ги предоставят на кредит, като управляват рисковете, а бизнесът на фирмите е да генерират проекти, които са ефективни и ще им донесат приходи. По този начин те ги представят на финансовите институции, които пък ги финансират. Аз съм абсолютно убедена, че добрите проекти намират и ще продължат да намират финансиране. БАКБ финансира проекти, естествено с по-високи стандарти за управление на кредитните рискове. - Не трябва ли банките да се обединят около единна антикризисна политика и програма, за да не изпаднат в затруднение, липса на ликвидност и капиталова адекватност? - В момента финансовите институции така или иначе го правят. Много малко хора – най-вече анализаторите отвън - оценяват, че БНБ спазва много сериозни регулаторни изисквания за банковата система, още след кризата през 1996-97 г. Поради тази причина българските трезори в момента са в стабилно състояние в сравнение с много от банките в останалата част от света. Според мен формално обединение не е необходимо, защото ние поддържаме връзка постоянно и всички сме наясно със ситуацията помежду ни. - Наистина ли банките спряха кредитирането и отпускат много трудно заеми? - Ние продължаваме да кредитираме, но темпото е по-бавно. Това, което наблюдаваме, не е спиране, а забавяне и връщане на банките към едни малко по-консервативни начини за оценка на риска. Според мен всички добри проекти ще намерят източници на финансиране. Данните, които БНБ показва за намаляване на кредитирането, са нормални, защото ръстът през 2006-07 г. беше много висок и тогава Централната банка прилагаше мерки за ограничаване на кредитирането. В този върхов период международните институции оценяваха, че кредитирането е с твърде висок ръст. Това имаше своето обяснение тогава, защото България тръгваше от една твърде ниска база и трябваше да наваксва в банкирането на дребно при предлагането на нови продукти и фирменото финансиране. Затова сега усещането е, че темпът се е забавил – принципно е така, но това не означава автоматично проблем. - При тези високи лихви по депозитите докъде ще стигнат лихвите по кредитите? Как трябва да бъдат в момента лихвите на нашия пазар? - Лихвите са нормално отражение на търсенето и предлагането на пари. Нашият пазар е доста ефективен и състоянието на лихвените нива в момента отразява съвсем точно ситуацията на пазара. Според мен това беше един моментен ефект от края на миналата година, когато доста рязко спря финансирането отвън и банките се върнаха към събирането на депозити, за да могат да финансират дейността си. Мисля, че този първоначален шок в системата вече преминава и очаквам, че в близките месеци лихвите ще се стабилизират и ще намерят едно ново равновесно ниво. Докъде трябва да стигнат, е трудно да се изчисли. В ситуацията, в която се намираме, смятам, че има банки, които са твърде агресивни в депозитната си политика и се сформира депозитна война, защото всеки се бори за клиенти. Според мен единственото, което не трябва да се прави, е безкрайно да се регулира пазарът, защото когато има регулация, всички играчи се стараят да я заобикалят. БНБ се справя много добре със ситуацията и не е необходимо да се въвеждат допълнителни механизми. - Според вас има ли опасност от фалити на трезори в страната? - Изкушавам се да кажа: категорично не. При нас в момента няма никакви фундаментални причини това да се случи. Капиталовата адекватност на цялата система е много добра, покритието на проблемните кредити с провизии е стабилно. От друга страна, всички трябва да знаем, че финансовата информация трябва да се интерпретира отговорно, за да не създаваме паника и проблеми там, където всъщност няма такива. Интервюто взе Людмила Куюмджиева