Апостол Апостолов е роден на 5 декември 1968 г. в гр. Пловдив. Завършил е Техническия университет–Пловдив със специалност компютърно инженерство и Университета за национално и световно стопанство - специалност банково дело. От 1992 до 1994 г. е главен експерт на Пловдивската фондова борса и брокер на Софийската стокова борса. В периода 1994 - 1996 г. е изпълнителен директор на Пловдивската фондова борса. От август 1996 г. до септември 2001 г. е изпълнителен директор на "Централен депозитар" АД, а от декември 1998 г. до септември 2001 г. е и изпълнителен директор на "БФБ - София" АД. От декември 2001 г. до февруари 2003 г. е председател на Съвета на директорите на "БФБ - София" АД. За периода от септември 2001 г. до 12 март 2003 г. е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. - Г-н Апостолов, кризата вече се усеща в страната, виждаме, че родната борса продължава да отчита спадове. При тази ситуация как виждате перспективите пред българския капиталов пазар да привлича повече инвеститори? - Перспективите на българския капиталов пазар вървят в синхрон с тези на световните финансови пазари, но не трябва да забравяме, че нашата страната е в обхвата на новоразвиващите се пазари. Преди кризата българският капиталов пазар, а и този в страни като Индия, Китай, Пакистан, вървеше със сериозни крачки напред. Защото големите международни корпорации се насочиха към развиващия се пазар като по-доходен. Но след като кризата даде своя дан, те изтеглиха голяма част от инвестициите си от тези пазари, за да могат да се концентрират върху стабилизирането на главните си квартири, което доведе до големи спадове на индексите. Все още на нашия пазар има останали чужди инвеститори, но не е това, което беше. Динамичните играчи – фондовете за частен капитал и хедж фондовете, изчезнаха и това предизвика големите продажби на акции. От друга страна, българските участници на борсата, или т.нар. институционални купувачи, не можеха да изкупят акциите на цени, определени от чуждите играчи, което още повече смъкна цените на финансовите инструменти, търгувани на БФБ. Напускането на чуждите инвеститори се отрази зле на фондовите пазари както в България, така и в Румъния. Но дори и в Гърция или на Истанбулската борса, когато чуждите играчи си тръгват, пазарът реагира негативно. По друг начин са нещата в САЩ, защото там борсовата търговия има по-голяма дълбочина – тоест има много купувачи и също толкова много продавачи. Ако се задвижи щатската икономика, това ще рефлектира върху търсенето на парични средства, свързани с банкови кредити, впоследствие ще се отрази и на фондовия пазар, а след време ситуацията ще се прехвърли в Европа и при нас. - Продължават ли проблемите между Българската фондова борса и Комисията за финансов надзор след пускането на Xetra? - Аз не смятам, че е имало проблеми между КФН и БФБ. Борсата просто трябваше да изпълни изискванията, които ние предписахме. - Неотдавна заявихте, че по време на предстоящата среща на Г-20 на 2 април т. г. ще се обсъждат три основни въпроса. Единият е да се въведе по-висока прозрачност и регулация в работата на кредитните агенции. Какви промени очаквате да се направят в тази връзка? А и като цяло от форума? - От страна на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа се поставят две групи въпроси. Едната група засяга прозрачността на продуктите, които се предлагат. Тези въпроси са вторични за българската икономика, защото в момента у нас се търгуват основно обикновени акции и облигации. Втората група въпроси засяга подготвянето на регламент за изискванията към дейността на агенциите за кредитен рейтинг в рамките на ЕС, който се очаква да бъде готов до 2010 година. Ще има ясни правила по отношение на прозрачността в работата на агенциите, предотвратяване на конфликта на интереси и осигуряването на висококвалифициран персонал. Иначе на срещата на Г-20 основният въпрос ще бъде доколко отделните субекти могат сами да се справят с кризата, или държавата трябва да се намеси. - Какво е финансово-икономическото състояние на страната ни? - Засега финансовата система у нас е стабилна, няма проблеми с банките, но това не трябва да ни успокоява. Най-сериозният проблем е глобалният спад на поръчките. В процес на криза всеки един трябва да ограничи разходите си до минимум - както личността, така и държавата. Държавата е необходимо да финансира проекти, осигуряващи работни места, за да се удържи процесът на безработицата. Засегнати са всички браншове и всички трябва да затегнем коланите. Например туризмът в много голяма степен формираше валутния приход на държавата. В един момент кризата настъпи и хората ограничиха разходите си за ваканции и валутният приход намаля. Но след година-две пак ще идват туристи и нещата ще се стабилизират. - В такава ситуация не трябва ли да се преориентираме към вътрешния пазар, отколкото към външния? - Хубаво би било, но достатъчно голям ли е българският пазар, за да поеме поръчките, които по принцип се произвеждат за чужбина? В крайна сметка България не е Индия или Китай, заводите ни често създават продукти, които нямат пряка реализация тук. - За 2008 г. отрицателната доходност на пенсионните фондове е 20%, това е първата година с отрицателна доходност след 6 поредни години на положителна такава. Какви са прогнозите ви за 2009 г.? - В момента състоянието е стабилно след преживения шок от спада на доходността на пенсионните фондове през 2008 г. До голяма степен фондовете използваха своите кешови буфери и възможността за преструктуриране на портфейлите си, така че да ограничат негативните резултати за периода. Сега политиката им е изключително консервативна – голяма част от капиталите им са в кеш/депозити или в държавни ценни книжа. Портфейлите им в акции намаляха наполовина, което означава, че рискът от спада на пазара вече е инкасиран. Така че фалити на пенсионни фондове почти е невъзможно да настъпят. Регулацията е изключително строга. Спадът през 2008 г. е обективен резултат от глобалната ситуация. През 2009 г. не мисля, че ще се стигне до негативна доходност. - Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване обвини комисията, че приравнява здравното осигуряване с "Автокаско"? Как ще коментирате това обвинение? - Не искам да коментирам подобни обвинения. Въпросът е доколко здравният продукт, предлаган от тези дружества, е структуриран като продукт, който поема някакви рискове. Рискът трябва да бъде неутрализиран със съответния размер на капиталовите резерви, които трябва да се поддържат. Трябва да се има предвид, че здравноосигурителните дружества работят основно с обществени средства, а капиталовата им база по сега действащия закон е много ниска. Промените изобщо не засягат дейността на дружествата, всичко, което досега са предлагали като извънболнично, болнично, абонаментно обслужване, ще могат да продължат да предлагат, единствено се променят изискванията за финансова стабилност и добро корпоративно управление за дружествата за доброволно здравно осигуряване. Капиталът им трябва да се повиши в съответствие с изискванията на европейските директиви, да се заделят по-големи резерви, за да бъдат гарантирани в по-голяма степен интересите на техните потребителите. - Какво е състоянието на застрахователния пазар у нас? - Проверки на застрахователните компании се правят периодично, а в кризисната ситуация те зачестяват. Още преди кризата зам.- председателят Ралица Агайн предприе няколко много важни мерки за гарантиране финансова стабилност на застрахователите, а именно отделяне на по-големи резерви. При заделянето на достатъчен размер резерви рискът от сътресения силно е намален. Наложихме и изисквания за допълнително отчитане, така че КФН е в състояние да следи процесите своевременно и да предприема адекватни мерки. - В последно време се говори за повишаване на застраховка “Гражданска отговорност”. Според г-жа Агайн тя трябва да нарасне с около 30-40%. Това не е ли прекалено много? - В голяма степен и аз съм съгласен, че “Гражданска отговорност” трябва да се повиши, но това, естествено, не може да стане с решение на надзора. След като държавата ни е вече член на ЕС, е невъзможно един държавен орган да налага определена цена на пазара. Стойността на полицата е въпрос на маркетинговата политика на всяко едно отделно застрахователно дружество, като трябва да се съблюдава и условието за финансова състоятелност на продукта. Наистина в сравнение с другите европейски страни цената на ГО е една от най-ниските, което застрашава рентабилността на този продукт. Колкото по-бързо застрахователите решат да повишат цените, толкова по-добре от надзорна гледна точка, тъй като ниските цени и загубите по този вид застраховка влияят на финансовото състояние на дружествата. Мисля, че изграждането на информационната система, чрез която се проверява рисковият профил на шофьорите – има ли нарушения, колко произшествия е направил, какви щети, причинени от него, са платени, ще спомогне за вдигането на премиите на така наречените недисциплинирани водачи на МПС, което ще доведе до средно покачване на плащаните премии по ГО. Интервюто взе Людмила Куюмджиева