Политиката на Федералния резерв за ниски лихви в САЩ до средата на настоящото десетилетие не носи вина за надуването на балона на жилищния пазар, смята тогавашният председател на монетарната институция Алън Грийнспан. Силният растеж в Китай и на някои други развиващи се пазари е довел до прекомерно високи нива на спестяване, което е „натиснало“ дългосрочните лихвени проценти надолу през периода от началото на 2000 до 2005 г., заявява специалистът в своя статия за американския вестник „Уолстрийт джърнъл“. Именно тези тенденции са довели до тръгването в различна посока на основния лихвен процент и лихвите по ипотечните заеми, които са били в тясна връзка през периода 1997-2002 година. Критиките към Грийнспан се състоят в това, че от 6,5% през декември 2000 г. лихвеният процент е бил понижен от Фед до 1 на сто през юли 2003 г. На тази ниска стойност лихвата е била оставена цяла година, а между юни 2004 и юни 2006 г. е била повишена до 5,25%. Търсенето на американски правителствени облигации обаче е спомогнало за предотвратяване на ръст на доходността на дългосрочните държавни ценни книжа в момента, когато Фед започва да вдига лихвите. Това кара Грийнспан да нарече процеса „загадка“, тъй като при повишаване на лихвените проценти на теория доходността на облигациите трябва да нараства. Бившият председател на Фед е на мнение, че е от голямо значение да се разберат истинските причини за ипотечния балон. Той обяснява, че „ако монетарната политика е виновна, то тя би могла да бъде принципно променена в бъдеще“. „Ако обаче трябва да се борим с глобални сили, които са отвъд контрола на ръководителите на вътрешната монетарна политика, както аз силно подозирам, че е в конкретния случай, то значи сме изправени пред доста по-значителен проблем“, казва Грийнспан.