Майкъл Р. Сесит, агенция „Блумбърг“ През януари руският премиер Владимир Путин определи световната зависимост от долара като "опасна" и призова за "необратимо преминаване" към система от разнообразни резервни валути. Мечтайте си, г-н Путин. За да бъде прекратена ролята на долара като резервна валута, е необходима замяна. Такава обаче няма. Еврото е мултинационално творение, което не принадлежи на нито една конкретна държава и се използва от 16 страни, някои от които прилагат валутни кошници. Йената и британската лира не се използват достатъчно в международната търговия и финансовите трансакции. Китайският юан не се търгува свободно или не е конвертируем. Нещо повече, набъбващите бюджетни дефицити, мащабните кредитни програми, неконтролируемото харчене, една отслабнала икономика, една дисфункционална банкова система и минимални водещи лихви на централните банки обикновено биха предвещали гибелта на една валута. Не и на долара. Не и този път. И със сигурност не защото зелената банкнота е особено привлекателна инвестиция. Напротив, тя е най-малко непривлекателната от колекцията на "грозните сестри", които населяват водещите световни валутни пазари. Промишленото производство в Европа и Япония намалява. Световната търговия е на път да се свие за първи път от 27 години, повличайки към дъното мощната износна машина на Германия. Миналата седмица заместник-управителят на Bank of England Джон Гийв заяви, че има опасност Великобритания да се сблъска с десетилетен спад, подобен на преживяното от Япония през 90-те години на миналия век. Сравнително добра Японската икономика, която е втората по големина в света, се сви с 3,3% на тримесечна основа през четвъртото тримесечие, а германската - с 2,1% с отчитане на сезонните фактори, а еврозоната се сви с 1,5%. При сравнение спадът от 1% за четвъртото тримесечие в САЩ изглежда почти звезден. Междувременно Международният валутен фонд прогнозира, че британската икономика ще се свие с 2,8% тази година. Това е най-много от 1946 година и най-слабият резултат в Групата на седемте (Г-7). Картината при лихвените проценти не е по-розова. През юли миналата година основната лихва на Европейската централна банка (ЕЦБ) бе с 225 базисни пункта по-висока от лихвата на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, а водещата лихва на Bank of England беше с 300 базисни пункта по-висока. Нарастващите лихвени проценти често засилват привлекателността на валутата за инвеститорите. В момента официалната лихва във Великобритания е само със 75 пункта над американската. Основната лихва на ЕЦБ е със 175 пункта по-висока. Членовете на управителния съвет на ЕЦБ дават сигнал за ново понижение на лихвата на 5 март. Намаляващата разлика между лихвените проценти допринесе за поскъпването на долара с 23% до 1,28 долара за едно евро и с 37% до 1,45 долара за една британска лира от началото на юли. Затруднението на Европа ЕЦБ е в затруднение. Скованите трудови пазари и липсата на конкуренция правят инфлацията по-постоянна, отколкото в САЩ, а колкото по-дълго централната банка се въздържа от понижаване на лихвените проценти, толкова повече се задълбочава рецесията на континента и отслабва еврото. В същото време ЕЦБ има по-малко гъвкавост при изкупуването на държавни ценни книжа, отколкото УФР, което размишлява над покупката на държавни облигации с по-дълъг маутритет. Правилата в ЕС не позволяват на ЕЦБ да купува облигации директно от правителствата, а евентуално решение да купи облигации на отворения пазар може да предизвика спор за това ценните книжа на коя точно държава да бъдат купени. По-предприемчиви и бързи в справянето с бановата криза и последвалия икономически спад, САЩ ще излязат от рецесията по-скоро от повечето икономики. Това е друга положителна страна на долара. Източноевропейската болест При всичките им кусури американските банки, за разлика от европейските, не страдат от източноевропейската болест, която тегне над еврото. Към септември миналата година на европейските кредитори се падаха 91% от заемите за 1,66 трилиона долара, отпуснати на източноевропейски банки, сочат данни на Банката за международни разплащания. Кредитните рейтинги на Русия, Унгария, Румъния, България, Естония, Латвия, Литва и Украйна бяха понижени през последните шест месеца. Сега американците спестяват повече, а харчат и внасят по-малко. Така дефицитът по текущата сметка ще се свие и САЩ ще станат по-малко зависими от чужденците при запълване на дефицита. Той възлизаше на 4,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие, след като през последното тримесечие на 2005 година бе достигнал цели 6,6% от БВП. "Всяка предишна икономическа и политическа криза в САЩ е изисквала мащабни държавни разходи и е издувала дефицита - включително Великата депресия и Втората световна война - и е била последвана от периоди на технологични иновации, засилване на производителността и много по-голяма икономика", отбелязва Дейвид Гилмор, сътрудник във Foreign Exchange Analytics в Есекс, щата Кънектикът. Тези иновации и подобрения допринесоха за големия спад в съотношението между американския дълг и БВП. Доларът може и да не е привлекателен, но в сравнение с останалите валути засега изглежда по-добре.