Борислав Иванов е роден през 1973 г. в гр. Варна. Магистърската си степен по бизнес администрация защитава през 1999 г. в Свободния университет в Берлин, Германия. От 2000 г. до днес развива кариерата си в рамките на Deutsche Bank. Първо е работил на места, където банката е утвърдена, а по-късно на пазари, на които институцията развива бизнеса си – Русия, Полша, Румъния. Преди завръщането си в България той управлява мащабни проекти на Deutsche Bank в Москва. От средата на 2007 г. Иванов е директор на официалното представителство на Deutsche Bank в София.

---

- Г-н Иванов, две години след началото на кризата какво е вашето мнение относно състоянието на банковата система в страната? Какви са очакванията ви за развитието на сектора през следващата година?

- Българската банкова система е много зависима от външни фактори, тъй като 80% от финансовите институции у нас са собственост на чужди европейски банки. Затова и голямо влияние върху ликвидността на българските трезори оказва финансирането им от банките майки и от европейския капиталов пазар. В последните 2 години не се наблюдава промяна в цената на ресурса, който може да бъде осигурен отвън за България. Нивата все още са високи, най-вече заради високите рискови премии към Югоизточна Европа, както и заради икономическата ситуация в държави като Гърция и Ирландия. В момента, ако една българска банка трябва да се финансира с необезпечен кредит, може да го получи при лихва от 6 на сто, което е високо. Цената на ресурса и в България е подобна, тъй като банките се финансират чрез депозити с около 6% лихва. А високата цена създава основен проблем, защото, след като е скъп ресурсът, стойността на кредита към крайния потребител също ще е скъпа.
Като добавим оперативните разходи на банката и разходите по лошите кредити, крайната цена на кредита е много висока за икономика в криза. Затова бизнесът у нас не може да се възстанови толкова бързо, както в еврозоната, където бизнесът има достъп до много евтино финансиране. Засега не е ясно кога родният бизнес ще има възможност да поеме глътка въздух.

- Deutsche Bank в България е ориентирана изцяло към инвестиционно банкиране. Този сектор бе силно засегнат от кризата, какви са очакванията ви за развитието му?

- Ние разглеждаме пазара в две основни посоки. Едната е финансирането на големи сделки за разрастване на компании или придобиване на такива, като сме се насочили към сегмента, който българските банки не покриват - кредити над 50 млн. евро. Втората насока, в която работим, е корпоративни финанси и преди всичко консултации по придобиването и поглъщането на компании – в тази област са и най-силните ни сделки през тази година, водещи и в държавен мащаб.

- Пазарът на сливания и придобивания не е много развит в страната, какви са очакванията ви за следващата година?

- Пазарът имаше подем през 2006 и 2007 г., но след кризата се сви. Основната причина е в огромното разминаване между очакванията на продавачите и желанията на купувачите. Все повече собствениците на компаниите оценяват стойността на активите си с коефициенти, които бяха валидни за годините на бум и не отразяват нормалното състояние. Малкото сделки, които се извършват на българския пазар в момента, са между чужди инвеститори и по отношение на сливанията и на поглъщанията, тъй като те оценяват възможно най-трезво ситуацията на пазара. През тази година Deutsche Bank участва в трите най-големи сделки на придобивания, като една от тях вече е затворена. Работим по още две крупни сделки, които са пред финализиране.

- Необслужваните заеми все още се покачват. Според вас докога техният обем може да нараства, без да бъде пречка за банковата система?

- Мисля, че необслужваните заеми достигнаха онези нива, които вече изискват сериозно внимание от страна на банките и преструктуриране на портфейлите им. Досега се използваха всички възможности за отлагане на този проблем в бъдещето. Естествено, всяка банка желае да помогне на предприемача да преодолее кризата в бизнеса си по оптимален начин, така че нито финансовата институция да понесе щета, нито предприемачът. Когато обаче са налице индикаторите, че това вече се превръща в сериозен проблем, трябва да се търси бързото му решение. За последната година и половина бизнесът изпитва все по-големи затруднения да обслужват задълженията си и финансовите институции трябва да ги наблюдават по-внимателно. Мисля, че вече сме достигнали до критичната точка, която изисква съответните мерки – преструктуриране на портфейлите, търсене на нови инвеститори или съинвеститори, в краен случай и обявяване на фалит. Ако още в началото на кризата се бяха взели адекватни мерки и банките поетапно изчистваха портфейла от лоши кредити, самият пазар по естествен начин щеше да се регенерира.

- Как чуждите инвеститорите оценяват бизнес климата в страната и има ли сектори, на които правителството трябва да обърне повече внимание?

- Източна Европа вече не се разглежда като едно цяло, а като три отделни зони. Едната е Централна Европа, в която влизат трите страни най-близо до Германия - Полша, Унгария и Чехия, които показаха, че са се приобщили към Западна Европа. Втората група са страните CIS, или Общност на независимите държави, към която попадат страните от бившия Съветския съюз, където очакванията за догодина са много големи – прогнозираният ръст от 5% кара инвеститорите да им обръщат особено внимание.
Третата група са държавите от Югоизточна Европа - нашата страна и съседните държави без Гърция. Очакванията за този регион са най-лоши - около 1% растеж, което води до малък инвеститорски интерес – според данните на БНБ привлечените чуждестранни инвестиции за миналата година са на най-ниските нива за последните 10 години. В трудна икономическа ситуация всяка държава трябва да предложи допълнителни мерки и инициативи, които да върнат интереса на инвеститорите. Необходимо е да се работи в три насоки – банковия сектор, правителствената политика и атрактивността на самия бизнес. Финансовите институции трябва да започнат да разрешават проблемите с неплатените заеми. Правителството трябва да има ясни послания към инвеститорите, че проектите, които се стартират, ще се изпълняват, и да гарантира стабилност и предвидима среда, а бизнесът трябва да предложи нещо апетитно на чуждия инвеститор.

- Според разчетите на правителството през следващата година страната ще отчете 3,6 на сто икономически ръст. Какво е вашето мнение?

- Дай Боже, да е така, защото всички искаме максимален ръст за икономиката. Подобен растеж би бил много положителен за банките, както и за инвестиционна и финансова институция като Deutsche Bank, тъй като със сигурност ще се върне интереса на инвеститорите към България. Подобна прогноза не е невъзможна, но е свързана с обединени усилия от трите групи, които назовах.

- Експертите на Deutsche Bank представиха план „Б“ за европейската икономика, според вас имали подобен план и за България и какво включва той?

- Регионът Югоизточна Европа не е в централния фокус на банката и нямаме подобен план за развитие. Естествено, колкото по-голям е подемът на Европа, толкова по-бързо България ще излезе от кризата и ще тръгне отново нагоре. Ако догодина ръстът на западноевропейската икономика се задържи, аз съм положително настроен за българския финансов сектор. Една от възможностите да привлечем западноевропейските инвеститори е нашата фондова борса, която в момента е силно подценена.

- Мислите ли, че държавните дялове, които би трябвало да бъдат пуснати на фондовата борса, ще раздвижат пазара?

- Отдавна водя диалог с държавната администрация, че колкото повече сме видими на световния борсов пазар, толкова по-добре е за страната. Това може да стане по два различни начина. Първият е, ако България излезе на финансовия пазар с облигация, която да бъде видима. По този начин ще бъдат облекчени банките и големите фирми да намират финансиране отвън, тъй като сега е много трудно да се изчисли рискът на страната, защото няма ценни книжа, които да се търгуват по големите борси. България по финансови показатели е много по-добре от други страни и няма защо да се срамуваме или да се крием от финансовите пазари.
Вторият вариант е с капиталовото финансиране. Ако се пуснат дялове на някои от държавите компании на борсата и бъдат сключени сделки, които са видими за външния инвеститор, ще се създадат критерии на какво ниво се търгуват бизнесите у нас. Смятам, че подобни мерки ще бъдат много положителни и за компаниите, и за борсата.


Интервюто взе Людмила Куюмджиева