Все още не е ясна съдбата на Българския държавен стандарт (БДС) за млечните продукти. Стандартът отпадна през 1998 г. с мотива, че започваме да привеждаме законодателството си в съответствие с европейското. Въпреки че усилено се говори за връщането му, БДС все още е мираж, а млекопреработвателите, обединени в браншова асоциация, се чудят как да се преборят със сурогатните продукти, които заливат пазара ни.
Дори обаче да влезе, стандартът няма да е задължителен, защото доброволността е европейска практика. Ако все пак фирмите решат да го спазват, от това ще спечелят предимно потребителите, които ясно ще се ориентират в морето от марки и наименования, конкуриращи се кой с цена, кой с качество на пазара.
БДС все пак съществува на книга и в него е описан технологичният процес за производство на кисело мляко, сирене, кашкавал... Но за съжаление стандартът не може да влезе в сила, тъй като няма съгласие на патентното ведомство да регистрира наименованието му. Един от проблемите е, че българското кисело мляко е географско означение, което е запазено и се притежава от две наши фирми – ЕТ „Зоров“ и „Ел Би Булгарикум“. Собственикът на първата, който е и шеф на една от браншовите организации на млекопреработвателите, твърди, че е готов да даде право и на други фирми да ползват това означение, но само ако спазват БДС. Втората фирма е държавна и притежава патента, заради който прибира по 5 млн. евро от Япония, където се произвежда и продава истинско българско кисело мляко. А в родината му остава да си ядем сурогати - някои изписани на етикета, други – не.