Едва две седмици след като президентът на Русия Владимир Путин анексира Крим от едната страна на Черно море, той спечели друга награда на отсрещния му бряг. Тогава българският парламент отвори път за приемането на закон за построяването на огромен газопровод от Русия, пише "Ню Йорк таймс".

Известният като „Южен поток" газопровод беше най-важният европейски проект на Путин като инструмент на икономическо и геополитическо влияние, който беше от изключително значение за постигането на две цели – запазването на зависимостта на Европа от руския газ и засилването на руското влияние в уязвимите страни - бивши съветски сателити в рамките на един по-мащабен стремеж за подронване на европейското единство, пише вестникът.

Законът, който беше приет на 4 април, беше пълна загадка. Той обаче заобиколи редица европейски правила, с които Путин не искаше да се съобрази и които важаха за газопровода, който трябваше да доставя газ на цяла Южна Европа. Това беше закон мечта за Путин, и с право. Привидно законът беше написан от българското министерство на енергетиката, но документи разкриха тайната намеса на Кремъл: не само голяма част от текста е била продиктувана от дъщерната фирма на държавния енергиен гигант „Газпром", ами и руският министър на енергетиката е участвал пряко в процеса.

"Ако това се случи в САЩ, цялото правителство ще подаде оставка," казва Мартин Димитров, депутат от Реформаторски блок. "Не и в България, очевидно."

Години наред със сила и ласкателства Путин убеждаваше България, една от най-слабите държави в ЕС, да участва в „Южен поток". Изглежда щеше да успее, ако не беше една погрешна сметка – той подцени реакцията на Запада срещу намесата му в Украйна. Изправен пред наказателните санкции, застоя на руската икономика, тласната към пропастта от поевтиняването на петрола и силните колебания в курса на рублата, през декември Путин спря „Южен поток".

Историята на "Южен поток" показва как големи геополитически проблеми могат, поне временно, да ограничават способността на Путин да използва енергийните си богатства като инструмент на външната политика. Тя е и нагледен пример за това, как той е действал в Европа и вероятно как ще продължи да го прави.

Той е спечелил влияние чужбина, използвайки инструментите на добрия стар капитализъм, който да го направи толкова силен у дома. След тайна среща между българския министър-председател и ръководителя на "Газпром", договорът за газопровода беше подписан с дружество, контролирано от близък на Путин и политически свързани български фирми.

В Русия Путин често е използвал държавни банки за лична изгода; те му помогнаха да си застрахова Олимпиадата в Сочи, например. В България, дъщерно дружество на една от тези банки - ВТБ, наводни страната със стратегически политически инвестиции, чрез които Путин натискаше правителството да придвижва напред "Южен поток".

Както и другаде в Европа, Путин ухажва проруската крайно дясна партия в България, която защитава руските интереси, като застава срещу планове за проучване на български шистов газ. В стремежа си да подсигури "Южен поток", руския депутат, който беше изпратен като специален пратеник на Путин, дори предложи това, което един бивш служител на българското енергийно министерство разбра като мълчалив подкуп.

"Това не е просто "Южен поток" и не е само България," казва бившият заместник-министър на енергетиката Боян Стоянов. "Руснаците са готови да насърчават хората да копаят в кратер на вулкан в средата на страната им и не се тревожат до къде ще стигне лавата, когато те плащат".

Владимир Путин имал проблем. През 2011 г. се появява спънка за неговият план за изграждане на "Южен поток", който е с приблизителна стойност повече от 40 млрд. щатски долара и ще отнеме четири години, за да бъде изграден. В България, където газопроводът би трябвало да излезе на сушата, след като е преминал през дъното на Черно море, геоложки проучвания показват, че страната разполага с подземен океан от природен газ, който би бил достатъчно, за да задоволи личните си нужди в продължение на години. Достатъчно, за да избледнеят предимствата на "Южен поток".

България, която някога е била непоколебим съветски съюзник, споделя с Русия прилики в езика, религията и културата, и все още празнува като свой национален празник освобождението си от Османската империя от руските войски през 1878 г.

Български лидери, подкрепящи "Южен поток" заявяват, че газопроводът ще осигури не само транзитни такси, но енергийната сигурност: Страната получава 90 процента от природния си газ от Русия, по трасе през Украйна, което я прави уязвима заради периодични ценови спорове между Москва и Киев. През зимата на 2009 г. българите бях оставени на студено в продължение на две седмици, когато Русия спря подаването на газ към Украйна. Тогава България научи един урок.

В средата на 2011 г. министър-председателят на България Бойко Борисов разреши на компанията Chevron да прави проучвания на територията на страната за шистов газ. Почти веднага започна добре организирана кампания, която имаше за цел да задуши в зародиш проучвнето. Част от кампанията беше финансирана от "Атака", една от няколкото ултрадесни партии, които имат отношения с Путин.

В България председателят на "Атака" Волен Сидеров заяви, че неговата партия не получава никакви средства от Москва.

И все пак, Сидеров има безспорно близки връзки с Кремъл. Той започна най-новата си политическа кампания в Москва, където получи медал за насърчаване на по-тесни отношения между Русия и България. Когато се нуждаеше от забавления за митинг тази есен, той пристигна в България с певци, описани в реклама на "Атака" като "любимите музиканти на Путин": Олег Газманов, застаряващ руски естраден певец, и Йосиф Кобзон, депутат и певец, който наскоро беше пял в Донецк, придружен от оркестъра на руското МВР.

Анти-фракинг движението достигна своя връх през януари 2012 г.. Тогава парламентът не само забрани добива на шистов газ, но спря проучването, което щеше да определи количествено резерви на страната. Природозащитниците похвалиха гласуването, но много западни представители имаха подозрения.

По-късно в Брюксел генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обвини руското правителство, че е използвало "сложни информационни и дезинформационни схеми", за да помогне да се стигне до провал на проучванията за шистов газ в България и други страни.

Спирането на проучванията за шистов газ укрепи аргументите за изграждането на "Южен поток", особено след като правителството на Борисов отслабна. Борисов подписа предварителни спогодби за газопровода, дори подари кученце на Путин, но все още бе смятан за прозападен. Едва една година след демонстрациите срещу шистовия газ членове на "Атака" отново излязоха на улицата, присъединявайки се към протести за високите цени на електроенергията. През март 2013 г. Борисов подаде оставка.

Беше назначено служебно правителство, подготвяха се нови избори, а представителите на Путин бързо търсеха най-важните фигури, имащи отношение към "Южен поток".

Срещата се случила след полунощ в La Casa del Habano, бар в София. Служебният зам.-министър на енергетиката Стоянов получил няколко обаждания от стар познат, който настоявал да получи отговор на един въпрос.

Когато Стоянов отишъл на срещата с изненада установил, че приятелят му не е сам в бара. С него бил и руският депутат Александър Бабаков, който бил специален пратеник на Путин.

Целта на срещата скоро станала ясна. "Той искаше да разбере как съм настроен към "Южен поток", казва Стоянов.

Зам.-министърът заявил, че проектът няма да намали зависимостта на България от руския газ и ще донесе минимална икономическа изгода, но Бабаков не поискал да дискутира плюсовете на проекта.

"С нетолкова много думи, той каза, че ще ми създаде много удобства, ако участвам в това и помогна", казва Стоянов, добавяйки, че съобщил на българското разузнаване за срещата.

Бабаков не отговорил на запитванията на New York Times за коментар по темата.

Скептицизмът на Стоянов за "Южен поток" бил огледален на този в Брюксел и Вашингтон. Правилата на ЕС настояват, че до "Южен поток" трябва да бъдат допуснати и други газодобивни компании.

"Неговото мнение винаги е било: Това е против нас! Това противоречи на "Газпром"! Това е срещу Русия!", казва бившият председател на Европейската комисия Жозе Барозу, който признава, че с Путин са имали противоречия в разговорите си за проекта.

По време на изборите през май в България Путин е бил в по-силна позиция. Той предложил "Южен поток" като алтернатива на западното предложение за газопровод, наречен "Набуко", който трябваше да е от Азербайджан до Южна Европа. "Набуко" трябваше да намали зависимостта на Европа от руския газ, както и влиянието на Путин. Проектът обаче бе прекратен през 2013 г. поради политически и икономически пречки. Сега остава само "Южен поток".

ВТБ Кепитъл откри филиал в София и назначи на високи позиции в него бившия български министър на финансите Милен Велчев, заместника и брат му. ВТБ Кепитъл междувременно придоби дялове в редица компании заедно с КТБ – известна като банката на българските енергийни олигрси.

След предсрочните избори в Бългрия на власт дойде коалиционно правителство, подкрепяно от две проруски партии. Новият премиер Пламен Орешарски се окза между два огъня – промосковската коалиция и ЕС. През юли шефът на „Газпром" Алексей Милер обеща да финансира българския участък от „Южен поток", а освен това и да спонсорира футболния клуб ЦСКА (София).

ЕК започна проверка на държавната корпорация БЕХ, която трябваше да стане партньор на "Газпром" в "Южен поток".

Три месеца по-късно Милер отново идва в София, но този път тайно – за нов среща с Орешарски. По думите на един чиновник, тя трябвало да продължи 40 минути. След няколко месеца, когато Орешарски бе критикуван за липсата на прозрачност, той отвърна сърдито: „Единственото непрозрачно нещо в "Южен поток" бе моят петчасов разговор с президента на "Газпром" и съдържанието на този разговор никога няма да бъде разкрито".

На следващия ден Орешарски и Милер изгледаха заварката на първите две тръби от българския участък на газопровода.

След няколко месеца, по време на Великденските празници, без да бъде обявено публично, са разпределени договорите за строителство. По-късно българската преса съобщава, че сред победителите в конкурса били компании, свързани с българския медиен магнат и депутат Делян Пеевски. Той отрекъл, че е свързан с проекта. Било огласено, че руският партньор в строителството е Гендий Тимченко.

Оставала само още една пречка – правилата на ЕС, засягащи газопровода. На 4 април българският парламент първоначално одобри законопроект, който фактически освобождава "Южен поток" от спазването на редица правила на ЕС. Началният български участък от "Южен поток" е обявен не за газопровод, а за морски газов съединителен тръбопровод.

ЕС се противопоставя на предложената поправка, а българските депутати от опозицията искат документите да бъдат публикувани. След месец те обявяват, че документите (с които The New York Times също се запозна) доказват прякото участие на "Газпром" и Кремъл.

В документите имало части от черновата на законопроекта, предложен от филиала на "Газпром" и предаден на българските чиновници, които се занимавали с енергетиката.

Законопроектът така и не е внесен за гласуване на второ четене и главната причина за това е конфликтът между Русия и Украйна. В началото на юни ЕК поиска от България да прекрати работата по "Южен поток" и заяви, че ще проучи дали договорите за строителството му съответстват на правилата на ЕС. Когато българското правителство отказа, ЕС спря преводът на десетки милиони евро към фонда за регионално развитие.

На 6 юни посланикът на САЩ обяви българските компании, свързани с Тимченко, който бе включен в американския списък на руснаците, на които са наложени санкции. На 8 юни делегация на Конгреса, водена от сенатор Маккейн се срещна с Орешарски при закрити врата.

Премиерът, който има остра нужда от европейско одобрение и пари, на следващия ден заяви, че "Южен поток" ще бъде спрян до пълното му одобрение от ЕС.

Почти по същото време започва и тайнственото теглене на депозити от КТБ, която бе партньор на ВТБ Кепитъл. Руската банка отказа да помогне на българската, която фалира, а на фона на тази криза падна и правителството на Орешарски.
На 1 декемри Путин обяви, че отменя проекта "Южен поток".

Наистина, малко по-късно, на срещата си с Меркел, новият министър-председател на България изрази увереността си, че възраженията на ЕС срещу "Южен поток" могат да бъдат преодолени. Дори и това да не се случи, някои дипломати твърдят, че Путин е успял да постигне много от целите си.

"Той страшно много спечели от това, че спря газопровода "Набуко". В крайна сметка целта му е да запази, до колкото е възможно, контрол върху бившите части на съветската империя", коментира бившият американски дипломат Ч. Грей.