Трябва ли да има или не пределни цени за горивата, над които нито една бензиностанция да не може да продава? На пръв поглед, подобна идея е привлекателна, и то не само по отношение на горивата, а и за всички стоки. Това обаче ни връща към едни други времена, когато освен централизирани и невисоки цени, съответните стоки не достигаха за всички. Или пък според правилата на махалото силното регулиране на цените на стоки или услуги в полза единствено на крайния клиент понякога бавно, понякога по-бързо, води до тотален дефицит на съответната потребителска благина, пък била тя и бензин или дизел.
Дори да оставим настрана факта, че определящи при тези цени са котировките на световните петролни борси, пак си остава вариантът, при който дадена стока се изнася извън пределите на страната или общността към пазари с недотам централизирано ценообразуване. Затова сегашното искане на превозвачите държавата да налага цените на горивата силно напомня периода, в който у нас за тон скрап бе определена цена от 100 лева за тон, а в съседна Гърция той вървеше по 120 долара. Резултатът бе абсолютен недостиг на скрап за българската металургия. Затова е по-добре да купуваме по пазарни цени горивата, отколкото да се редим на опашки за тях в някоя съседна държава.