Бюджетът не е приходи и разходи, а инструмент за стратегиране на държавата и категорично трябва да се направи бюджетният дефицит до 3% в името на целта - влизане в еврозоната, дори с цената на влизане в плитка рецесия.
Управляващите трябва категорично да заявят, че това ще се направи, за да влезем в еврозоната и, че когато го направим, на базата на опита на абсолютно всички други присъединили се екссоциалистически страни в еврозоната, ефектите от присъединяването са: първо - не води до инфлация, второ - води до увеличаване на външните инвестиции. Това каза д-р Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.
Задачите пред новото правителство, които би трябвало да са поставени, са "да разговарят така, както ние с вас", категоричен е събеседникът. Той поясни, че е от изключителна важност да се обменят аргументи "с тези, които могат да им помогнат".
"Не бих казал, че съставянето на бюджет е работа на един човек. Бюджетът не е приходи и разходи, а инструмент за стратегиране на държавата, на народа, на нацията. Категорично трябва да направят бюджетния дефицит до 3%. Това могат да го направят действително, като спрат или намалят всички капиталови разходи, на касова база ще бъде до 3%. Това какъв ефект ще окаже това върху България, е друг въпрос. Но едно от нещата, които трябва да знаят, е, че ние, хората, сме много слаби психически и сме под влияние на искането "всичко сега", а не "след една седмица", заяви Иванчев.
В името на целта - влизане в еврозоната, е задължително да намалим тези разходи, дори с цената на влизане в плитка рецесия, заяви гостът. "Защото най-вероятно, за да бъде намален дефицитът до 3%, това означава, че трябва да бъдат намалени разходите с около 3,5 млрд. лева, което, заедно с всички други фактори, които имаме, плюс трансмисия на конюнктура, може да намали БВП дори и под 1,5. Но това е задача номер едно", изтъкна още Иванчев.
Според него трябва да се заяви категорично от управляващите, че това ще се направи, за да влезем в еврозоната. "Когато влезем в еврозоната, ще намалее рискът за чуждестранните инвеститори, ще имаме окончателно евро за валута и това на базата на абсолютно всички други присъединили се екс-социалистически страни в еврозоната, води до следния ефект: първо - не води до инфлация, второ - води до увеличаване на външните инвестиции", посочи Иванчев.
"Относно ситуацията в България, това, което можем да кажем като данни, че предварителните за първо тримесечие са 0,5% увеличение на добавената стойност спрямо предходното тримесечие, а на годишна база е 2,3%. Но най-вероятно това е отзвук от увеличените доходи на българското население и най-вероятно няма да се запази такава динамика. Вероятно БВП на България ще бъде около 1,5% ръст за тази година, освен ако започналата вече, потвърдена рецесия в ЕС не се задълбочи. Всъщност данните бяха категорични, че еврозоната е в техническа рецесия", коментира още финансовият експерт.
Според него българската икономика е достатъчно отворена - около 60% - и влошаването на конюнктурата в еврозоната ще прехвърли конюнктурата тук. По думите му към момента има консенсус сред анализаторите, че "по-скоро ще видим плитка рецесия". "Освен ако не се появи някакъв външен шок изобщо за европейския съюз и другите страни, който би бил в резултат на поскъпване на дълга по принцип, не само за европейските страни, но и за развиващите се страни, и за САЩ", посочи Иванчев.
Той заяви, че дългът би поскъпнал, защото Фед и ЕЦБ увеличават лихвите. Прогнозата е, че Фед би спрял увеличението на лихвите на ниво 5,75 до края на годината, но така или иначе те направиха десет увеличения и от почти нулеви лихви сега са на 5,50, което неминуемо увеличава цената на дълга на САЩ. Подобна е ситуацията в Европа. Неминуемо лихвите се качват, цената на дълга се качва и неминуемо ние трябва да влезем в рецесия и вече Европа влезе. Най-вероятно американската икономика ще влезе в рецесия четвърто тримесечие.
"В България бизнесът е толкова малък, че е трудно унищожим. В допълнение има изключително голяма ликвидност. Колкото и странно да звучи богатството на българите се увеличи - имаме 72 млрд. лева в банковата система. Винаги е въпрос на фундаментални знания и гледна точка (...), но когато в нечия същност преобладава социалистическото, недоволството, неудовлетворението от живота или например от жена му, той винаги ще говори, че някой е по-беден, че се увеличава бедността. Странно е да се говори, че всички българи са бедни, когато има хиляди пенсионери, които живеят сами в една стая в тристайно жилище, което има пазарна цена 350 хил. евро. В същото време в Германия само 25% от жителите имат собствено жилище. Те дори няма какво да продадат", изтъкна гостът.
Според него в България има пари. "Вътрешното търсене не е достатъчно уплашено в този момент. Не контрактира рязко. Изглежда корпоративният сектор е в нелошо състояние, въпреки че някои предприятия фалират през последните седмици. Това по-скоро означава, че по-скоро би била плитка рецесията, ако има. Освен ако в еврозоната не се разрази по-сериозно кризата и няма трансмисия на конюнктура от там", изтъкна още Иванчев.
Той заяви, че единствено чрез вътрешно търсене в България бихме могли да избегнем подобна трансмисия - българите да продължат да изразходват парите си тук и да купуват стоки и услуги. "Това е единственият начин, но ако външният шок бъде малко по-силен, ние също бихме влезли в рецесия".
