На 6 август 2014 година с указ на президента на Русия започна епоха на продуктовото ембарго и антисанкции по отношение на страните-членки на ЕС, САЩ, Канада и Норвегия. Оттогава в Русия е забранен вносът на редица хранителни продукти, които година по-късно направо започнаха да ги унищожават на границата. В споровете за плюсовете и минусите на това решение бяха счупени немалко копия, но основният въпрос – за замяна на вноса, продължава да бъде отворен. LifeNews изясни до къде са стигнали руските производител в процеса по осигуряването с хранителни продукти на населението в замяна на забранения внос.
Под действието на продуктовото ембарго попаднаха не всичките хранителни продукти, а основните. Става дума за месните и млечните продукти, за рибата, зеленчуците и ядките. Според замисъла на властите, подобно ембарго би трябвало да подтикне към ръст руската хранителна промишленост, да привлече нови капитали и идеи. И действително –за една година се появиха ентусиасти, които решиха рязко да променят своята дейност и да се заемат със замяна на вноса.

Типичен пример за това е Олег Сирота. В миналото той е бил програмист. Олег обаче решил да остави професията и да произвежда сирена и кашкавали. В името на мечтата си предприемачът дори продал апартамента си и двата си автомобила и се обърнал към регионалните власти на Московска област с молбата да му отпуснат земя за начинанието.

„Когато научих от новините, че вносните сирена вече няма да ги има, разбрах, че това е моят шанс. Трябва да се действа, да се търсят възможности да производство на сирене и да се прави това, за което си мечтал. Моята мечта сега се сбъдва заради санкциите", разказва Олег.

Начинаещият фермер е бил уверен, че първоначално ще го сметнат за луд, но нещата въобще не се развили така. Властите му оказали всевъзможна подкрепа, издали му разрешение за производство и отпуснали 46 хектара земя за строителството на мандра.

Подобни положителни примери в резултат на ембаргото никак не са малко. Например, млечен завод в Краснодарския край е увеличил обема на продажбите си на сирене от три на цели 30 тона. Сега продукцията му се продава не само в Краснодар, но и в магазините на Москва и Санкт Петербург. В завода се произвежда мухлясало сирене от мляко от местни крави. Все пак закваската се поръчва от Франция. Заместник-директорът на завода Татяна Садовая отбелязва, че истинският бич за руското производство на сирена е била загубата на производството на закваски.

„Производствата на руски заквакси на практика не са останали. Това е сериозен въпрос за целия млечен отрасъл. Защото нашите закваски бяха много добри", отбелязва Садовая.

За руските производители вече са открити всичките лавици във всичките търговски площадки на страната, но в ресторантите и специализираните магазини се радват доста повече на вносните продукти. В хода на импровизирана дегустация, почти всички поканени главни готвачи признават, че руските аналози отстъпват по вкус на изконните моцарела, пармезан и мухлясало сирене. Въпреки това те похвалиха руските производители за постиженията им, постигнати само за година, и буквално за месеци са постигнали почти същия резултат, който европейците са шлифовали с векове.

При въпросите със замяната на вноса обаче не всичко е гладко. При всички случай засега руските предприятия изпитват катастрофален недостиг на мощности, за да осигурят на населението необходимите му продоволствия. Например, според нормите, обемите на производството на мляко в Краснодарски край – житницата на Русия – едва стигат, за да се осигури с продукти региона. Ситуацията с месото е подобна. Друг голям проблем пред селските стопани е машиностроенето, там най-много се усеща липсата на вноса. Също така руското селското стопанство в момента изпитва крайна нужда от пари, необходими за действително мащабни инвестиции.

Пари и време – на това се надяват всичките руски производители. Това, което е било изгубено с години, е невъзможно да се възстанови в кратки срокове.