Стефан Гунчев е роден на 7 май 1954 г. в Казанлък. Завършил Висше военно училище “Васил Левски” и Военна академия “Георги С. Раковски”. Бил е офицер в българската армия и е работил като консул в Западен Берлин. Изкарал е и специализация в УНСС, специалност международни отношения. В момента е началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройство Асен Гагаузов. - Г-н Гунчев, възможно ли е строителството на петролопровода Бургас-Александруполис да бъде оскъпено, както на газопровода “Южен поток”, за който миналата седмица руският министър на енергетиката Сергей Шматко предупреди, че поскъпва почти двойно? - На фона на увеличените цени на суровините и горивата напълно е възможно това да се случи. Може и по още една причина - евентуално изменение на трасето на “Бургас – Александруполис” заради екомрежата “Натура 2000”. Ако се удължи трасето, естествено е да има и оскъпяване. Това ще стане ясно след завършването на предпроектните проучвания и технико-икономическия анализ. Ние държим това да стане преди Коледа. В момента не може да се говори с колко ще поскъпне проектът. Проучванията, правени през 1999 г. от фирмата ILF, показаха, че проектът би струвал между 800-900 млн евро. Сега предполагам, че ще бъде над 1,2 млрд. евро. Няма как да не бъде така – и металът, и горивата поскъпнаха в последно време. Проектът вече струва над 1,2 млрд. евро - С тези параметри ще бъде ли изгоден икономически нефтопроводът? - На фона на цената на петрола е изключително актуален. - Докога ще бъде избран и финансов консултант по проекта? - На 29 и 30 юли се състоя изслушване на кандидатите за консултиране на проекта, на което дойдоха девет водещи банки. От тях останаха само три, които включихме в късата листа: „Лазард“, „Сосиете Женерал“ и „Ситигруп“. Очакваме на събранието на Надзорния съвет да бъде избран и финансовият консултант. Очаквах заседанието да бъде през август, но поради отпуските ще бъде през втората седмица на септември. Като критерии за избор предлагаме да се гледа големината на финансовата институция, конкретен опит в консултирането и финансирането на нефтопроводи, място по проекти на световния пазар. Банката трябва да има и доказан опит при финансирането на подобни проекти. Важно е и колко ще ни струва цялата тази услуга - затова и такъв критерий е включен. От българското дружество, което държи нашата част от тръбата, смятаме, че без твърди гаранции за защита на околната среда няма да започнем да изграждаме петролопровода. Това сме го поставили като изискване и към компанията ILF, която по всяка вероятност ще прави отново предпроектните проучвания. Още не е ясно ще минава ли трасето през остров Света Анастасия След като бъдат намерени финансиращи банки, се надявам догодина да направим и първа копка на петролопровода до Александруполис. - Ще има ли засегната част от брега? - Нашият излаз е близо до тръбите на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Засега идеята е да ползваме старото трасе на тръбите на рафинерията и близо до Каменово бяха предложени две площадки за изграждане на складовото стопанство. Дали тръбата ще минава през о. Св. Анастасия обаче, очакваме да ни кажат от компанията, която прави предпроектното проучване. При всички случаи ще се съобразим със зоните от “Натура 2000” и ще ги заобиколим, освен ако от МОСВ не ни разрешат да копаем вътре в зоната. Предстои да се направи проучване и за археологически паметници по трасето. - Ще бъдат ли компенсирани хората от района? - Според това, което имаме като стари проучвания, не навлизаме в населени места, тръбата минава само през земеделски площи. Затова искаме да имаме само право на преминаване през тази територия. Тръбите ще са под земята, а хората ще могат да използват земята върху тях, но без да садят дървета и да строят сгради. Ще бъдат изградени и две компресорни станции във вътрешността. Едната ще бъде в началото на петролопровода. За втората все още не е избрано окончателно мястото, но това е само технически въпрос. Само териториите на компресорните станции ще бъдат собственост на Международната проектна компания (МПК). Вероятно ще разтоварваме нефта на буйове - Избран ли е вече начинът, по който ще бъде разтоварван нефтът? - Поставили сме задача на ILF и другата проучвателна компания – Floor, да ни предложат два варианта – изграждане на буйова система или пристанище. Оказва се, че пристанище Росенец, което сега се използва от „Лукойл“, не може да поеме по-големи танкери от 50-70 000 тона. Разчетите на МПК показват, че за да бъдат ефективни доставките, трябва да се използват кораби с тонаж от 100-150 000 тона. - Значи по-вероятно е разтоварването на буй? - Да. Другият вариант е да се разширява Росенец, но след разговорите ми с еколозите те обясниха, че това ще разруши природата в Бургаския залив. - Все пак ние нямаме големи танкери. Какво стана с идеята българската проектна компания в тръбата да закупи такива? - Ние сме категорични, че трябва да участваме в морския превоз. В руски вестник обаче излезе съобщение, че при пренасянето от Новоросийск до порт Бургас ще участват само руски танкери. - Водени ли са преговори за нашето участие? - Досега не сме разговаряли по този въпрос с партньорите ни. На следващия Надзорен съвет ще депозираме писмо за намеренията си. Досега са водени само предварителни разговори с банки и корабостроители за покупка на корабите. Има нагласа от банките да отпуснат средства за едно такова начинание. - От наша страна “Булгаргаз” и “Техноекспортстрой” би трябвало да закупят корабите, нали? - Да, двете компании участници ще ги закупят (двете държавни фирми държат българския дял в тръбата – бел.а.). Възможно е и някоя друга фирма, която има желание да се включи в превоза. Да се използват нейни кораби под наем. Трябва да участваме със собствени танкери - А възможно ли е наистина Бургас-Александруполис да се включи в руската тарифна система за петрол? - Не е възможно петролопроводът да бъде част от тази система, защото свършва на границата на Русия. Руската компания “Транснефт” трябва да сключи договори за осигуряване на количествата петрол - до приключване на периода на развитие на МПК. А той приключва с изготвяне на предпроектните проучвания, технико-икономическата и финансовата обосновка на проекта. По всяка вероятност около 30% от необходимите средства за инвестиции ще са от собствен капитал, а другите 70% ще се привлекат от банки. За да може “Транснефт” да сключва такива договори, трябва да им е ясно колко ще струва превозът на петрола от източника до гръцкото пристанище Александруполис. Затова трябва да се знае колко струва превозът от Новоросийск до Бургас и от нашето пристанище по тръбата до гръцкия град. Според мене е имало грешка в превода или погрешна интерпретация, че този петролопровод ще бъде включен в руската енергийна система. По тръбата няма да тече само руски петрол, а и казахстански. - Има и още един петролопровод, планиран да се построи през България – Бургас-Вльора. Кой от двата проекта смятате, че е по-изгоден? - Нямам поглед върху работата на колегите от “Бургас-Вльора” и не знам докъде са стигнали. Един петролопровод е ефективен, когато през него минава петрол. Не знам какво планират Казахстан и фирмите, които работят там и ползват тяхната петролопроводна система, но на този етап аз мога да твърдя, че петрол за Бургас-Александруполис има.