Илко Семерджиев е роден на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Завършва стоматология в Медицинска академия - София. Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт и докторска – по стопанско управление. Зам.-министър на здравеопазването е в кабинета на Любен Беров, но подава оставка поради несъгласие със здравната политика. По-късно заема същата позиция в правителствата на Стефан Софиянски и на Иван Костов. През 1999 г. е назначен за директор на НЗОК. В момента е директор на здравноосигурителния фонд "ДОМ-Здраве" и председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване. - Г-н Семерджиев, НДСВ даде заден ход за за проекта за промени в Кодекса за застраховането, според който частните здравни фондове трябваше да се регистрират като застрахователни дружества. Какво трябва да се промени според вас? - Не съм много сигурен, че е даден заден ход на идеята здравните фондове да се прелицензират като застрахователни компании. Преди два дни в обширно интервю д-р Антония Първанова от НДСВ отново потвърди, че няма да отстъпят от това свое изискване. Всъщност това е първото, което трябва да се промени в концепцията им за реформи – социалното здравно осигуряване не може да бъде подчинено на застрахователните принципи, защото веднага ще загуби солидарния си характер, превръщайки се в бизнес, който управлява единствено финансовия риск, пренебрегвайки здравните нужди. Това със сигурност ще облагодетелства застрахователните компании, но ще ощети хората, които имат нужда от медицинска помощ, както и лекарите, които я оказват. - Управляващите все още не са се разбрали къде да отиват допълнителните 2 % от увеличението на здравната вноска. Една от основните идеи бе да постъпват в частните фондове, но противниците опонираха, че това няма да е допълнително здравно осигуряване, а просто преразпределение на средствата в частни ръце. Кое е правилното решение според вас? - Тези 2% могат да мащабират проблемите, които в момента съществуват в одържавената Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) или да послужат за създаване на реален осигурителен пазар на основата на свободния избор на осигурените лица между частните здравни фондове. Трябва да сме наясно обаче, че ако продължаваме да наливаме пари в НЗОК, за реформи не можем да говорим. Освен това има още едно много важно условие, което трябва да бъде изпълнено – срещу тези 2% трябва да стои отделен пакет услуги, който да не се смесва с този на здравната каса, защото в противен случай ще унищожим конкуренцията още в зародиш и няма да се проявят добрите ефекти от реформата. - Не са ли много 16 лицензирани досега частни фонда на територията на България и какво различно ще предложат те на гражданите, за да има конкуренция между тях? - Вече са 19 на брой по регистрация, но колко ще бъдат избрани от хората е съвсем друг въпрос. Знаете, че на пазара доброто е това, че всичко зависи от потребителя, а не от администрацията. Хубавото на конкуренцията е, че изборът се прави според това какво се предлага на гражданина. Как ще се оформят тези предложения, за да са атрактивни за публиката е въпрос на знания и умения на здравните фондове. Например могат да се предлагат бонуси, отстъпки, профилактични програми, здравни скрининги, по-високо качество, информационни услуги, асистанс и много други. - Кога ще стартират частните здравни фондове и като какви – животозастрахователни компании или нещо друго? - Реално тяхната дейност стартира още през 2000 г., но те работят предимно на корпоративния пазар и затова са известни повече в тези среди. Дали ще работят като застрахователи, зависи изцяло от законодателя. Още веднъж подчертавам обаче, че това не е добрият вариант. Ние си имаме няколко добре структурирани и вече набрали капацитет здравноосигурителни фонда, така че ликвидирането им и пренасочването на дейността им като застрахователна може само да навреди. - Откъде трябва да постъпват средствата във фондовете – само от лични доброволни вноски на гражданите или и от допълнителното доброволно осигуряване? - Възможност трябва да бъде осигурена и по двата пътя. Изборът, разбира се, трябва да остане в ръцете на хората. Ако имат нужда или интерес, те сами ще решат как и какво да направят. - Здравеопазването отново забуксува. Цените на клиничните пътеки са отпреди две години, рамковият договор не е подписван също две години... Променило ли се е нещо от времето, в което вие бяхте министър на здравеопазването, и в каква посока трябва да се върви сега, за да се решат проблемите? - Забуксува, да, и то не от вчера. Здравеопазването не е добре още от момента, в който политиците одържавиха здравната каса и блокираха приватизацията в здравеопазването. Резултатите от това са изключително негативни и сега виждаме как се реабилитират решения, които бяха заложени в законодателството ни още през 1998 г. Неотдавна отворената законова възможност за приватизация на лечебни заведения и дебатът за инсталирането на пазар в здравното осигуряване доказва, че решенията, взети по мое време, са единствено рационалните. Остава само въпросът как тези решения ще се реализират. Например ако се приеме застрахователен, а не здравноосигурителен механизъм, решението ще се реализира зле и резултатът ще е отрицателен. А на въпроса в каква посока трябва да се върви, отговорът е дефинитивен – към свободен избор от потребителя и към конкуренция между здравните фондове, т.е. повече пазар и по-малко държава. - Одобрявате ли очакваното приватизиране на болниците, които не са в забранителния списък? - Да, напълно. Без приватизация никога няма да се осъществи рационално преструктуриране на здравния сектор, а това означава много и неефективни разходи. Нека не забравяме, че държавата не е добър стопанин и от обществената собственост се краде в особено големи размери, а това в нашия случай е кражба от здравето. - Не мислите ли, че ако работещи и субдисидирани в момента болници в малки населени места бъдат "оптимизирани", т.е. бъдат приватизирани на части, има опасност хора там да останат без здравна помощ? - Ако нещата се правят чрез някакъв механизъм „частичната приватизация“, той няма да доведе до добър резултат. Напротив – ще се стигне до некоординираност, дезинтеграция и конфликти. А точно в малките населени места няма начин хората да останат без здравна помощ, защото болницата там има териториално гарантирани клиенти и когато за тях се заплаща според свършената дейност, както е при здравното осигуряване, проблем с фалит не може да има. Проблемни могат да бъдат само болници в големи градове, където има силна конкуренция и то ако не се управляват добре, или не доставят качествена здравна помощ. Но такива болници е по-добре да фалират, те не са полезни за хората. - Лекарите много пъти са се заканвали да спрат работа заради факта, че правителството не иска да ги чуе и да помогне за решаване на проблемите им. Досега законът не им позволяваше, но вече могат да излязат на протест. Мислите ли, че ще изпълнят заканата си през есента? - Не мисля, че лекарите могат да направят каквото и да е за себе си, докато начело на Българския лекарски съюз стои д-р Андрей Кехайов. Неговото управленско невежество и конфликтът на интереси, в който се намира, вредят на съсловието и на здравната система по един унищожителен начин. Последните 6 години категорично го показаха. - Бяхте въвлечен като заинтересована страна в скандала със стволови клетки в университетска болница "Св. Иван Рилски". Имате ли интерес в тази сфера? - Много хора се опитват да привлекат вниманието върху себе си, използвайки известни имена и този случай е точно такъв. Смятам подобно поведение за незряло и за мотивирано от нечиста съвест. - Демонополизация на здравната каса ще реши ли проблемите в здравеопазването? - Конкуренцията между частните здравни фондове и здравната каса със сигурност ще подобри практиката и ще реши много проблеми. - Здравните фондове ли са частните здравни каси на бъдещето? - Определено да, тъй като фундаментът в лицето на НЗОК е вече изграден, развитието обаче принадлежи на частната инициатива. Интервюто взе Екатерина Попова