Рая Атанасова Български еколози агитираха вчера жителите на гръцкото пристанище Александруполис за рисковете там да се построи рафинерия. Предвижда се портът да е крайната точка на нефтопровода Бургас-Александруполис. Гръцката Зелена партия и инициативният комитет срещу тръбата организираха там протести и така бе сложено началото на информационния ден в града. Рафинерията замърсява въздуха и земеделските земи около региона на нефтозавода, информираха от инициативния комитет за спасяването на Бургаския залив. „Районът в Александруполис не е туристически, но освен почвите и въздуха, ще бъде засегнат и риболовът“, поясни Манук Манукян от инициативния комитет. Правителството се опитва да рекламира проекта като посочва, че той ще даде икономически изгоди на населението, а в региона безработицата е висока, посочи пък Янис Тентес, председател на Зелената партия в Гърция. Проблемът е, че и двете основни политически партии в Гърция - ПАСОК и „Нова демокрация“, лобират за проекта. Затова не е възможен и референдум. „Въпреки това обаче реално рискът за гръцката страна от петролопровода е много по-малък“, каза Манук Манукян. Те ще товарят на кей, а не както това ще става при нас - на буйове. Гърция има най-големия танкерен флот в света - 280 танкера, които ще товари не само до Русия и Бургас, но и до италианските и европейски градове. Южната ни съседка ще генерира голям финансов ресурс, твърди Манукян. Аргументите на българските еколози са, че България няма танкерен флот , а след като пристанището в Александруполис се разшири, няма да бъде само петролно – така ще отнеме от дейността на бургаското. Новата рафинерия в Александруполис ще е конкурентна на единствената рафинерия у нас - тази в Бургас, заяви Манукян. „Вече сме внесли предложение в Общинския съвет на Несебър за провеждане на референдум за петролопровода Бургас-Александруполис и вероятно до месец и там ще има допитване до народа“, коментира той. Досегашните две допитвания – в Бургас и в Созопол, показаха ниска избирателна активност. В Бургас на 17 февруари участваха 27 на сто от гласоподавателите, 98% от които казаха „не“ на строителството на нефтопровода. В Созопол на 6 април активността бе около 40%, като проектът бе подкрепен от 153-ма души, а против бяха 4178 души. За да е легимитен референдумът, в него трябва да участват поне 51% от гласоподавателите. Съоръжението ще се строи догодина Трасето на нефтопровода е с дължина 285 км, от тях 155 км ще преминават през българска територия. Максималният му капацитет ще е до 50 млн. т петрол годишно, като до 2012 г. се предвижда тръбата да пренася 15 млн. т. Стойността на петролопровода варира между 900 млн. - 1 млрд. евро. Очаква се след започването на строителството му у нас да бъдат вложени над 350 млн. евро. Транзитните такси от преноса за България се изчисляват на максимум $50 млн. годишно.