Кап. Никифор Герчев Изпълнителен директор на „БУЛСАР“, неправителствена организация на обществени начала Спасителният ни кораб „Перун“ все пак успя да се завърне от Дубай благодарение на няколко човека от екипажа, които поеха ангажимента да останат за тази цел. След завръщането на „Перун“ обаче министърът на транспорта и съобщенията, от чиито компетенции зависи успешното разсичане на възлите около „Перун“ направи няколко изявления, които няколко морски експерти подложиха на съмнение. Твърдение Функциите на “Перун” могат да се изпълняват и от други плавателни съдове на частни компании. Реалност 1. Няма влекач с данни, които да отговарят на възможностите на „Перун“. Частните компании поддържат минимален състав, който не е обучаван и трениран за подобни цели. При договарянето се създават условия за корупция. 2. В случай на пожари и експлозии в пристанища на танкери например никакъв портови влекач не може да свърши по-добра работа от „Перун“. 3. На конференция м.г., на която беше и шефът на Изпълнителната агенция на морската администрация (ИАМА) Николай Апостолов, категорично бе подчертано, че „Перун“ няма алтернатива в подобни ситуации. 4. Функциите по защита на човешки живот, имущества, екология са заложени в закон, който е приоритет на МДПБА, а Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) може да предостави кораба на друга структура, вместо да го продава. Извод: 1. Според експертите МТС иска непременно да продаде „Перун”, защото наемателят му - „Интернет агенция”, съсипа кораба (виж снимки след завръщането), а съгласно договора трябва да го върне в състоянието, в което е предаден в началото на договора. 2. За да се възстанови сега корабът е необходима сериозна сума, а „Интернет Агенция“ едва ли разполага с такива средства. Транспортното министерство ли ще плати за ремонта? 3. Самата схема на „приемане” на кораба във Варна е била опорочена, тъй като комисията, назначена от Николай Апостолов, не е включвала в състава си главния механик, който приема кораба. Защо? Твърдение Годишната издръжка на кораба възлиза на 750 000 лева. Реалност Не е вярно. Годишната издръжка на кораба е около 4% от бюджета на ИАМА - тоест не повече от около 300 000 лева. А ако се използва гъвкаво, може и да излезе на Твърдение Договорът за беърбоут чартър с “Интернет агенция” бе прекратен поради неизплащане на заплатите на екипажа… Реалност За да защити интересите на екипажа и държавата, ИАМА следваше да прекрати договора преди предаване на обекта в ОАЕ, който „Перун“ влачеше от Индия. Това не бе сторено, нещо повече по данни на екипажа те са настоявали за това пред Николай Апостолов, но той дори ги е убеждавал да не задържат обекта. Ако бяха го направили, „Интернет агенция“ нямаше как да не уреди всички сметки. Тази постъпка показва липса на загриженост за държавните интереси и за екипажа. Твърдение 1. Преходът е коствал на ИАМА 300 000 лева и агенцията е направила постъпки всички разходи да бъдат поети от наемателя. 2. Отделно “Интернет агенция” дължи на “Морска администрация” $150 000 по договора за беърбоут чартър. 3. Предприети са съдебни мерки и има изготвен график за погасяване на задълженията, който предвижда това да стане до втората половина на 2008 г. Реалност Как може една фирма – ООД, с капитал от 5000 лв., отговаряща само до размера на въпросния капитал, да плати задълженията, когато самата „Морска администрация“ е „сътрудничила“ те да не бъдат погасени своевременно? Твърдение Изготвяният съвместно с английската страна туининг проект за повишаване на ефективността на българската система за търсене и спасяване на море не предвижда да имаме кораб като “Перун”. Реалност 1. Туининг проектът завършва през август т.г., т.е. крайните изводи ще бъдат обявени тогава. Защо резултатите се предопределят няколко месеца по-рано? 2. „Перун“ е разглеждан като едно от съществуващите средства за търсене и спасяване, преди началото на проекта, както са взети предвид и плавателните средства и ресурси на всички други ангажирани с тази дейност структури в България. Извод: Отвличащи маньоври на г-н Петър Мутафчиев: 1. Опит да убеди обществото с някакви аргументи, които не са негов приоритет. 2. По-интересно е обаче къде е мястото на доставените 6 катера за търсене и спасяване в открито море, които на практика се оказаха неподходящи за целта? 3. Разходваната сума по проект на PHARE 1 928 200 евро, при това без да е изградена необходимата инфраструктура на брега за тези катери. Няма отговор на въпросите: 1. Давал ли е министър Мутафчиев разрешение за качване на украинските моряци като екипаж на „Перун“? 2. Ако е дал, на какво основание? След като от моряшкия синдикат са предупредили своевременно – тъй като са качени на борда му украински моряци, а е известно, че моряци от страни извън ЕС може да работят на български кораби само с разрешение на министъра на транспорта, но при особени обстоятелства, каквито не съществуват. 3. Защо е допуснато това нарушение, след като се знае, че нашата морска администрация не признава украинските документи, видно от списъка на признатите администрации от ИАМА? 4. Има ли фалшиви корабни документи на „Перун“? 5. Как след 15-16 сериозни забележки, направени от индийските власти на „Перун“, корабът се движи в световния океан, опасен за себе си и за околните кораби? 6. Задържан ли е „Перун“ и в друго индийско пристанище? Трябва ли с български кораб да се случитрагедия, подобна на тази във влака София-Кардам, за да се вземат адекватни мерки от българските държавни институции?