Концесията на златната мина в Челопеч може да продължи само ако се запази сегашният принцип – добиваният концентрат да се изнася за преработка извън България. За това настояха вчера две екоорганизации, както и Асоциацията за подземните богатства и Съюзът на учените, както и да се прекрати използването на цианидна технология при добива на злато. На 10 март правителството обяви, че са постигнати нови договорености с концесионера на мината – канадската компания „Дънди Прешъс“. Увеличават се в пъти приходите от концесията, като се обвързват с пазарната цена на златото, и държавата влиза с 25% в добива на злато, мед и редки метали. Приходите от дейността ще влизат в т.нар. Сребърен фонд. „От екоминистерството не бива да позволяват увеличаване на добива до 3 млн. тона медна руда годишно“, каза Георги Фурнаджиев от сдружение „Екофорум“. Екоорганизациите заявиха, че по цианидната технология се добива около 90% от златото в света, но се използва в безлюдни територии, където няма опасност за населението. При една авария в мината край Челопеч цианидът може да стигне до Тополница, а реката се влива в Марица и по нея токсичните материали да стигнат до Егейско море, добави Фурнаджиев. От „Дънди Прешъс Металс“ обясниха, че Висшият експертен съвет към МОСВ отдавна е приел тази технология. Две от най-големите златодобивни компании се обединиха Рудодобивната компания „Лихир голд“ (Lihir Gold Ltd.) се споразумя да погълне „Екуиголд Ен Ел“ (Equigold NL) за 1 млрд. долара, стана ясно вчера. Новото дружество ще притежава златни мини в Австралия, Папуа Нова Гвинея и Кот д`Ивоар в Западна Африка. "Така ефективно ще бъде елиминиран рискът, възникващ в случай, че компанията притежава една-единствена мина, и ще се подобрят оценките на смесеното дружество", каза директорът на фирмата Рос Гарно. Споразумението, което се очаква да бъде завършено през юни, подлежи да бъде одобрено от акционерите на „Екуиголд“, както и от регулаторните органи. Смесеното дружество ще може да произвежда по около 1,2 млн. унции злато от 2009 г.