Спад на сръбските туристи и удар по бизнеса на малките хотели, където те предимно почиват, прогнозира вчера председателят на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) Анелия Крушкова. Тя коментира последните събития, свързани с признаването на Косово от България, и последвалата реакция на Сърбия. През 2006 г. страната ни е била посетена от 186 000 туристи от западната ни съседка, като след въвеждането на визите броят им е намалял със 74%. "Ще дойде моментът, в който те ще се върнат, или поне така се надявам, но едва ли ще бъде тази година", допълни Анелия Крушкова. За момента нямаме никакви индикации, че има проблеми на сръбската граница с туристи, решили да посетят България, поясни шефката на ДАТ. Според нея няма знаци за намеренията на Белград да прекрати контактите си със София в областта на туризма. Като пример тя посочи проведено наскоро изложение в сръбската столица, на което не са били дадени някакви сигнали в тази насока. Министерството: На западната граница всичко е спокойно В Министерството на транспорта и в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" до момента няма постъпили сигнали за инциденти с български превозвачи в Сърбия, съобщиха вчера оттам. Според изявлението преминаването през граничните пунктове е спокойно. Транспортният министър Петър Мутафчиев се е срещнал с представители на браншови транспортни организации, за да информира за предприетите мерки. От фериботните комплекси във Видин и Оряхово са поели ангажимент при необходимост да се повиши фериботният капацитет. “Българските автомобилни превозвачи се опасяват от инциденти в Сърбия и засега се въздържат от преминаване през територията на страната”, коментира обаче Росен Димитров, директор в СО МАТ и говорител на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ), цитиран от БТА. БАСАТ обединява над 400 фирми за международни автомобилни превози и 75 на сто от автомобилите за тази цел. Той уточни, че вчера международните превозвачи на товари са взели едва 20 ТИР-карнети, а днес - само една. По думите му в бранша са притеснени, “защото сърбите са големи националисти и вече сме преживели подобни ситуации с тях в близкото минало”. Най-големите опасения били свързани с посегателства на цивилни сръбски граждани върху българските камиони, което и преди често се е случвало. Според Димитров заобикалянето през Румъния и Унгария удължава много трасето. Освен това фирмите с по-нови камиони избягвали пътищата в Румъния, които са твърде лоши. Въпреки магистралните такси през Сърбия трасето е предпочитано, защото позволява скорост от 70-80 км/час. Тази скорост и хубавите пътища компенсират бавенето при граничния контрол и митническата обработка на стоките, които в Румъния като европейска държава се избягват, посочиха от БАСАТ. Друг аргумент в полза на пътя през Сърбия е, че там е позволено преминаването и на автомобили с товари над 24-25 тона, за което в Румъния и Унгария на превозвачите се налагат тежки глоби. Две трети от бизнеса на българските превозвачи е свързан със Сърбия, а голяма част от трафика за Западна Европа е оттам. Само преди ден обаче сръбската комисия по конкуренцията разреши на „Софарма” да придобие контролния пакет акции в белградската компания „Иванич и синове”.