Люба Кулезич Трябваше да изчетем маса водещи заглавия за цената на шарана през изминалата седмица. Никулден, който се почита с хапване на риба, се оказа в средата на седемдневката тази година. Това е календарното обяснение за интереса на пресата към пазарните котировки на библейската храна. В символичен план обаче вестникарският прочит на темата довлече размисли в две посоки. Едната е, че според начина, по който разположиха информационните си акценти за шаранските ценови неволи, вестниците пак издадоха нагласата си. “Стандарт” например, изтъкна умението на властта да озапти с полиция мелето от търговци и клиенти, нахъсени да се докопат до сладководния артикул направо от някакъв рибарник за по-малко пари. Така дори и да не знаехме, че всекидневникът на Тодор Батков уважава вътрешния министър Румен Петков, щяхме да се досетим. Наистина се изисква вестникарска ловкост, за да превърнеш дописка с невзрачно съдържание в ударно чело за първа страница преди голям религиозен празник. “Властта е тук и бди за реда”, внушава успокоително тя, “а това, че спекулантите безогледно раздуват цените, не е нейна беда”. На такъв, подсъзнателно постигнат извод би се зарадвал и министърът на икономиката Петър Димитров. През есента той дебютира в креслото на отсвирения от премиера Румен Овчаров като “повелителят на цените” с мерки срещу непокорството им. Фактът, че не успя, ще трябва да припишем на спекулативните акули. Така индиректно могат да бъдат продължени внушенията на “Стандарт” за дереджето на шарана. На следващия ден внушенията продължават в другата посока, която изтъкнахме като свързана с темата за шарана – тази за “лапнишарана”. В деня на св. Николай вестникът открои с героико-мъченически интонации новината: “След 5 месеца между живота и смъртта Манол Велев отново у дома.” Нито дума обаче дали полицейското дознание и прокуратурата са стигнали донякъде в издирването на екзекутора, който почти уби бизнесмена, приближен на президента и съпруг на червената спортна министърка Весела Лечева. За капак на вътрешните страници окото с лекота намира фундаментално интервю на Людмил Рангелов, адвокатът на Маргините. Спирането на забуксувалото съдебно шоу срещу тях беше една от критично обагрените теми на пресата през седмицата. Обаче според вестника със сини багри, но с далеч не синьо съдържание извън обяснимата му синя страст към “Левски”, прокуратурата е и професионално перфектна, и човечна. Тези качества тя е проявила, като е признала двамата силови братя за инвалиди, за да ги пусне на свобода. Инвалиди в прекия медицински смисъл на думата. Не в алегоричния, както може да се подразбере от намеците на “Дневник”. В свой коментар пък той обрисува премиера Станишев като заложник в управлението и заради бутафорията на делото срещу Маргините не само заради рекордьорското предколедно харчене на бюджетния излишък. Като хладнокръвен десен вестник “Дневник” пренебрегна поскъпването на шарана. Затова пък по-радикалният в дясната си опозиционност “Новинар” преформулира във водещо заглавие препоръката на Мария-Антоанета към бедните да ядат пасти, щом нямат хляб. Вестникът на Любен Дилов-син препоръча за Никулден по-скъпата пъстърва като по-изгодна по ред практични съображения. Трябва да се отчете като точка в полза на “Новинар” директността му и по други теми, по които в пресата масово се шикалкавеше. Депутатът издател Дилов-син в коментар подкрепи опита на мнозинството да намали данъците за хазарта, като застана открито зад предприемача Васил Божков. И обвини колеги депутати в “срамежлива нечестност” заради отказа им да бъдат искрени с избирателя по примера на “Гергьовден”. Далеч по-лапнишарански подход в този сюжет избра вестникът на БСП. На огромно фолио “Дума” едновременно нападна и защити данъчните облекчения за игрите на късмета. Така утвърди избора си на хладки интонации по жежки за властта теми, като раздаването на излишъците от бюджета на (министерски) калпак. Впрочем, белег за непоклатимото равновесие, в което е изпаднал “Дума”, беше и учудващо безстрастното съобщение за поскъпването на шарана, превърнал се в знак за това кой от вестниците третира читателите си като лапнишарани. Май само “Сега” убедително отказа да влезе в тази категория. Вестникът остана самотен в разследването си за частния спонсор, поел разноските на министрите Петков, Близнаков, Гагаузов и Лечева в красивото кралство Монако. Няма ли кой да го последва?