Георги Папакочев През последните 18 години българинът видя какво ли не по националните си медии, на екрана и сцената, по улиците и в заведенията. Така че най-новата провокация с билборда на знаковата фигура на чалга културата Азис и неговия интимен партньор Китаеца едва ли е шокирала публиката. Проектирано като част от рекламната кампания на поредния нов телевизионен канал, изображението предизвика обичайната малка сензация сред подрастващите ученици. Със свалянето на билбордовете инцидентът приключи, а на тяхно място отново се появи изображението на Костинбродския славей, но този път прилично облечен и гледащ страшно и обидено. Защо така? Защото за втори път вече столичната община инкриминира неговите интимни послания към публиката от стените. Първия път - за да рекламира песента си „Как боли“, демостриращата натрапчиво своята хомосексуална ориентация чалга звездата окачи зад паметника на Васил Левски в София плакат, на който е с разголени задни части. Сега, когато новият телевизионен канал разчита на Азис като водещ на предаване, за да се внедри с щурм в блъсканицата на българските електронни медии, някой отново му подлива вода! Или му прави допълнителна реклама с това... Впрочем вакханалията на т.нар. масова култура в България стана ясна и от една знакова декларация на местната гей организация „Джемини“. Защитавайки своя идол, представителите на хората с различна сексуална ориентация констатират, че „същото това общество, което издига в култ разгърдените, едрогърди фолк певици, обществото, което изпада в екстаз при вида на реклама на водка „Флирт“ и разголените им рекламни „лица“, твърди, че плакатът на Азис бил неморален“. Как ли биха приели плаката, ако вместо Китаеца беше снимана някоя силиконова звезда (от попфолк бранша, например)? Риторичен въпрос, следствие и от друго искане. В средата на годината в публичното пространство се „завъртя“ петиция от заинтересовани лица, в която се настоява „порнографията в качеството си на изкуство“ да стане легална и да отпаднат инкриминиращите я членове от Наказателния кодекс така, както било във всички развити демокрации“. Двама депутати в НС дори дадоха свое тълкувание на въпроса „Какво е това порнография?“. Българският парламент двукратно гласува текст, в който изрично се посочва, че „порнографският материал е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал“. И какво от това? По вестникарските сергии продължават да се харчат като топъл хляб пошли порно издания, а еротичните ТВ канали си вървят безпроблемно след полунощ. За санкционирани или осъдени засега в България нищо не се е чуло. „Тинята си има и своите дълбочини“, казват българите и къде на шега, къде на майтап, оцениха като „палаво“ хрумването на млада и перспективна служителка от Министерството на външните работи да публикува на собствената си интернет страница серия свои снимки по оскъдно еротично бельо. Публикувани в печата, тези снимки предизвикаха известен конфуз във външно ведомство, доведоха до „строго мъмрене“ на фриволната млада дипломатка и усмивки „под мустак“ на балканските ценители на женски прелести. Така несъстоялият се обществен дебат в България за масовата, публичната култура и по-специално за еротиката и порнографията в общественото пространство ще продължава да създава хранителна среда за култивирането на лошия вкус, ниския морал и пошлостта.