Ивайло Хлебаров, председател на Управителния съвет на eкологичното сдружение „За Земята“ През 20-и век част от света се разви много бурно, което доведе както до множество положителни промени, така и до немалко отрицателни. Непрекъснато повишаващото се потребление донесе огромно количество пари на много играчи. Но същевременно завеща огромни проблеми не само на днешните, но и на бъдещите поколения. Повечето от нас имат склонността да купуват повече и повече вещи и да търсят по възможност по-евтините варианти. В това си дело са находчиво подпомагани от рекламни агенции, огромни корпорации, медии, дори правителства. Целите са непрекъснат икономически растеж, повишаване на печалбите и не на последно място стимулиране на измамното усещане за щастие у хората. Прекомерната консумация води до отрицателни ефекти не само върху отделния презадоволен потребител (който в повечето случаи дори не го осъзнава). Тя влияе върху всички същества, обитаващи планетата. Забележително е това, което човекът прави на самия себе си, защото това ни интересува поне като изключително егоистичен вид. Общество на изхвърлянето Ние всеки ден произвеждаме боклуци, които после запращаме в небитието с надеждата, че те изчезват и няма да ни се стоварят като бумеранг на главата. „Сегашната индустриална система и общество на изхвърлянето се базират на еднопосочен поток на първични материали към замърсяващите сметища и инсинератори. Извличането, обработването, транспортирането и прахосването на ресурси е основната причина за разрушаването на околната среда и глобалното затопляне.... Затова се нуждаем от пренасочване на тази еднопосочна индустриална система към кръгова, затворена система, при която в индустрията влизат както рециклирани отпадъчни ресурси, така и нови ресурси.“ Начинът това да се случи е прилагане на стратегията “нулеви отпадъци” (из книгата A citizen's agenda for Zero Waste, Paul Connett and Bill Sheehan, GRRN 2001, превод фондация “ТАЙМ – Екопроекти”). Визията за “нулеви отпадъци” комбинира практики като повторно използване, поправяне, рециклиране, обезвреждане и компостиране с индустриални практики като елиминиране на токсини и промяна в дизайна на опаковки и продукти. Но тази визия не приема изгарянето на отпадъците и изграждането на огромни регионални депа. “Нулеви отпадъци” съчетава етиката със солидна икономическа визия, както за местните общности, така и за големите компании, а и за общините. Какво да се прави? Съществуват няколко важни политически и практически стъпки, чието прилагане би довело до успех на една такава стратегия: - Определяне на целева година Когато възприемем целите на “нулеви отпадъци”, е необходимо да се определи година, в която никакви отпадъци няма да достигат до “временните” сметища. Период от 15-20 години позволява да се достигне “идеалната цел”. Това дава възможност и време да се развие промяната в съзнанието на хората: от управление на отпадъците към тяхното елиминиране и управление на ресурсите. - Изграждане на програма за цялата общност По време на тази стъпка, както и за следващите, е изключително важно целият процес да бъде проектиран и наблюдаван от група обвързани с него представители на общността, включително хора от местните власти, бизнеса и обикновени граждани. Без това сътрудничество, усилията за създаване на силни закони, както и добрите намерения ще бъдат напразни. - Забрана за изхвърлянето на ключови материали В краен случай може да се наложат и допълнителни такси върху материалите, които се изхвърлят. - Инициативи за рециклиране и одит на отпадъците Важно е да се осигури финансова помощ или професионални съвети за бизнеса и институциите, които са се заели с одит на отпадъците. Одитът идентифицира къде са били произведени отпадъците в индустриалните процеси или офиси, като по този начин спомага за тяхното редуциране или елиминиране. Добрата новина е, че когато се предприемат тези стъпки, те почти неизменно водят до спестяване на пари. - Стимулиране на програми “Върни обратно” Това става чрез събиране на токсични и опасни домакински отпадъци. Освен това местните търговци и предприятия трябва да се насърчават да приемат обратно своите продукти и опаковки след тяхната употреба. За това могат да послужат депозити за определени продукти като съдове за храни и напитки, батерии и автомобилни гуми или безплатната публичност, която съпътства спонсорирана от общността програма. “Върни обратно” за опасни материали като бои, флуоресцентни лампи и електрически уреди трябва да стане задължително. - Старите сметища да се превърнат в индустриални екопаркове Старите сметища трябва да се включат в планове за превръщането им в място с напълно различно предназначение. Местните власти могат да притежават и поддържат инфраструктурата, но да предоставят различни части от мястото на местни фирми, свързани със събиране, обработване, рециклиране, повторна употреба и ремонт на материали и обекти от отпадъчния поток . Практическите стъпки са ясни и залегнали в закони, планове и програми, както български, така и европейски. Но въпросът е дали се прилагат и как. Икономия на суровини – по-малко боклук Боклукът се образува чрез смесване, затова трябва да има задължително разделяне при източника. За да се избегне скъпото и потенциално опасно изгаряне в големите регионални депа, се изисква класифициране на изхвърлените материали в няколко добре дефинирани категории. Системите за събиране трябва да са съобразени с местните особености, но най-важното условие е да са удобно разположени. Системата в София например е неудобна, разностранна, нефункционираща и естествено предизвиква съпротива у хората. Необходимо е да се прилага одит на отпадъците и да се въведе система за таксуването им от домакинства и институции по количество. Важно е да се създадат центрове за ремонт и повторна употреба на определени изделия. Да не забравяме отпадъците, които могат да се компостират и рециклират, да се поставят основите на рециклиращи икономики. Макар и останала в миналото, мрежата за събиране и преработка на вторични суровини бе доста ефикасна, в това число и пунктовете за изкупуване на стъклен амбалаж и задължението за изкупуване обратно в магазините на стъклени бутилки или системата на депозит. Не на последно място трябва да се спомене и разширената отговорност на производителите и тяхната работа, свързана с по-добър индустриален дизайн и въвеждане на чисти технологии. “Нулевите отпадъци” представляват ефикасна стратегия и цел, към която трябва да се стремят всички сектори на обществото. По този начин ще преобърнем посоката на компаса по такъв начин, че за правителствата, общностите и бизнеса ще се съди по ползотворните им усилия да не хабят ресурси.