С фойерверки в цялата страна в неделя армията ще каже сбогом на последните наборни войници. На тържествена церемония с духова музика и генералски речи 2400 момчета ще отбележат края на казармата. Носталгиците по 100-хилядната войска от времето на Варшавския договор вече леят сълзи за партенката, сапунката, разточителните новобрански и напоителните другарски спомени. Прекаралите по година, че и две в казармата отчитат, че с отпадането на войниклъка свършват и мъжете. А влюбените в пагоните дами от мъка сами започнаха да скачат в камуфлажните панталони. Вярно е, че загубата е тежка – от тук нататък никой няма да може да обясни мерните единици „от мен до другото дърво“ и „от оградата до обяд“. Но като теглим чертата, казармата си беше губене на време и приказките за възпитателната й роля бяха напълно опровергани. Защото службата учи колкото на дисциплина, толкова и на скатавка. В последните години великият наш войник не правеше нищо друго освен да мете плаца, да дава наряд до спукване, за да пази опразнените казарми, и да мисли как да се скатае от началството. Изобщо без армия сме си по-добре. Дай боже обаче да не ни потрябва.