Боян Чуков Посещението на Владимир Путин в Техеран имаше мощен отзвук във всички световни медии. Все пак руски държавен глава за първи път посещава Иран от времето на Сталин и СССР. Гостуването на Владимир Путин на Махмуд Ахмадинеджад бе от изключително значение за Техеран. Иран успя с гръм и трясък да направи стратегически пробив в своята политическа изолация. Вярно, Техеран дружи с Александр Лукашенко, Уго Чавес или Башар Асад. Но съвсем друго е, когато те посещава държавен глава на велика сила, която има право на вето в СС на ООН. Провалът на срещата САЩ-Русия в Москва В навечерието на иранската визита на Владимир Путин в Москва пребиваваха държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс и министърът на отбраната Роберт Гейтс. След като руският президент ги накара да чакат 45 минути преди срещата, те се опитаха да го убедят Москва да заеме по-твърда позиция по отношение на иранската ядрена програма. И да прояви лоялност към интересите на западната общност. Очевидно преди дискусията на персийска тема е бил обсъждан въпросът за разполагането на третия пояс на американската ПРО в Чехия и Полша. След саркастичната забележка на Владимир Путин, че така, както вървят преговорите, могат да се договорят и за разполагане на съвместна ПРО на Луната, американските медии оцениха срещата в Москва като „провал“. Експертите останаха с убеждението, че на тази среща Владимир Путин се е опитал да предложи компромисно решение по ПРО, което да отчита и руските интереси. Но след като се убедил в американската непреклонна позиция по въпроса, категорично е решил да посети Техеран. В действителност иранците до последният момент не са били сигурни, че руският президент ще осъществи официалното си посещение. Някои страни обвиняват Москва, че строи атомна електростанция в Бушер (Иран) и по-този начин усложнява иранското атомно досие. Тя струва 2-3 млрд. долара. Но това не са големите пари, за които става въпрос. Още по-малко си струва да се нагнетява международната обстановка по този повод. Май ще се окаже, че по отношение на Иран се повтаря иракската история. За едно се говори, друго се подразбира. Голямата битка не е за иранското ядрено досие, а за гигантските газови ресурси на Техеран. Иран е на второ място в света по запаси на природен газ след Русия. Големите международни фактори, които са заинтересовани от „синьото злато“ на персите са Руската федерация, САЩ и Европейския съюз. Прословутият газопровод Nabucco може да се реализира най-вече с ирански газ. Тук обаче трябва да внесем едно уточнение. ЕС търси договаряне с Иран за включването му в строителството на цитирания газопровод, който трябва да премине през Азербайджан, Грузия, Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия. Американските планове по отношение на иранския газ се разминават с европейските. Вашингтон разчита в Техеран да се установи дружески режим, който да позволи на американските компании да се заемат с транспортирането на ВПГ (втечнен природен газ) в Европа и САЩ. Отговорът на каспийските страни Главната цел на срещата на високо равнище в Техеран на прикаспийските страни (Русия, Иран, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан) бе подписването на Декларация за юридическия и правен статут на Каспийско море. Един от пунктовете на документа гласи, че прикаспийските страни „при никакви обстоятелства няма да позволят използването на своята територия за извършване на агресия и други военни действия против коя да е от страните“. В случая се слага непреодолима преграда пред американските планове за реализиране на проекта „Каспийска охрана“. Той предвижда защита на нефтените обекти в каспийския басейн от терористи и съответно - американско военно присъствие в региона. Срещата на високо равнище в Техеран даде отговор и по отношение на бъдещето на т.нар. Транскаспийски газопровод, който е началото на Nabucco. Той трябва да минава по дъното на Каспийско море, запълнен с ирански, туркменистански и казахстански газ. За гигантската битка, която се води за каспийските въглеводороди, говори и фактът, че само от началото на годината Туркменистан е бил посетен от 18 американски правителствени делегации. Декларацията за юридическия и правен статут на Каспийско море има и екологическа съставна. Владимир Путин наблегна на това, че „екологическата сигурност трябва да стане мерило за сигурност на всички проекти, особено в сферата на усвояването и транспорта на енергоресурсите“. Очевидно става дума за „отговор“ на екологичните претенции на Естония и Финландия, чрез които се прави опит да бъде замразено строителството на Nord Stream. Като не може в Балтика, защо да може в Каспийско море? Тук е и мястото да се направи анализ и на интересите на Казахстан и Туркменистан по отношение на и зависимостта им от европейските клиенти на газ в ущърб на привилегированите и стари отношения с „Газпром“. Накратко, страните потребители имат като основна цел да създават конкуренция между доставчиците на природен газ с ясното намерение да свалят цените. Въпросът е дали на „газовата“ тройка Казахстан, Туркменистан и Узбекистан предлаганата формула за алтернативни газопроводи от ЕС е по-изгодна? Или формирането по инициатива на Русия и Иран „газов ОПЕК“ или по-точно - форум на страните производители на газ. Към днешна дата е ясно, че Иран предвид политическата обстановка в региона плътно ще стои зад руската позиция и няма да подкрепя строителството на Транскаспийския газопровод. От бъдещето на газопровода зависи съдбата и на трансконтиненталния проект Nabucco. Дипломацията проправя пътя на „Газпром“ Посещението на Владимир Путин в Техеран и постигнатите двустранни договорености ще позволят на Москва да блокира неизгодните за „Газпром“ регионални алтернативни проекти. Забавянето на подписването на споразумението за Прикаспийския газопровод (газопроводната мрежа на бившия СССР) между Русия, Казахстан, Туркменистан и Узбекистан се забави поради преговорите между страните за определяне на транзитните такси. Нефтогазовата картина в региона се усложнява неимоверно и с изострянето на кюрдския фактор, наречен ПКК, в Турция и Ирак. Кюрдските сепаратисти имат богат опит във воденето на партизанска война и не за първи път се заканват да взривят тръбопроводите по маршрута Баку-Тбилиси-Джейхан. Някои от газопроводите, свързващи Иран с Турция, вече бяха обект на терористични нападения от активисти на ПКК. На сайта на президента на Иран от 17 октомври 2007 г. стои информация, допълваща подписаните по време на визитата на Владимир Путин в Техеран официални документи. В плановете между двете страни от иранска страна се предвижда рязко увеличаване на взаимодействието към 2018 година. Тогава основна задача ще бъде извеждането на търговско-икономическото сътрудничество на ниво на годишен стокообмен 200 млрд. долара. Редица експерти са помислили, че първоначално е ставало дума за грешка и сумата е 20 млрд. долара. В действителност става въпрос за число, което е 2,5 пъти по-голямо от ориентирите на „Голямата програма“ за сътрудничество между Русия и Китай - 80 млрд. долара. Или по-точно „грешката е вярна“. Чрез изведената информация на президентския сайт Техеран е подсказал на Москва потенциалните загуби, които може да претърпи РФ в случай на въоръжено нападение срещу Иран. Накратко, комплексното руско-иранско съглашение се състои от 130 икономически проекта на обща сума над 100 млрд. долара. Здрав прагматизъм и прозрачни договорености. Москва очевидно е намерила най-добрата формула за диалог с Техеран. Продължава да се развива и двустранното военно сътрудничество между Иран и Русия. Планирано е подписването на голям военен договор за доставка на Техеран на 50 турбореактивни двигатели РД-33 за свръхзвуковите изтребители-бомбардировачи Azarakhsh („Мълния“) и двигатели РД-5000 за една от най-новите разработки на иранския ВПК самолет Shafaq („Разсъмване“) на базата на технологията „Стелт“. По този начин при пускането в серийно производство на цитираните по-горе самолети Иран ще зависи изцяло от доставките на турбореактивни двигатели от Москва. Производството им на място дълго време персите няма да могат да произвеждат самостоятелно. Самият факт, че след посещението на руския президент в Техеран в Кремъл се наредиха на опашка множество лидери на други страни, подсказва за рязко активизиране на двустранните руско-ирански отношения. Както и за желанието да се получи информация от първа ръка за реалната обстановка в Иран. Един от първите, които посети Москва, бе премиерът на Израел Ехуд Олмерт. Дори Джордж Буш съобщи на Владимир Путин желанието му да се видят и да си поговорят за впечатленията на руския президент от пътешествието му в страната на персите.