Европейският съюз най-после прозря, че за да оцелее в конкуренцията на световната икономика, спешно му е нужен внос на умове. И реши да въведе синя карта по подобие на американската зелена, с която да привлече висококвалифицирани специалисти. Да, обаче синята карта изглежда мъртвородена. Първо, тя ограничава правото на работа на чуждите експерти до 2 години. Наистина след това може да се продължи за още две или пък пришълците да си потърсят друго работно място. Но ако не намерят до три месеца, ще трябва да си идат у дома. А американската зелена карта е безсрочна. Именно лимитът на престой провали преди няколко години въведената в Германия зелена карта за компютърни специалисти. Вместо очакваните 5000 индийци, българи и други технически умове пристигнаха едва неколкостотин. Повечето от тях напуснаха страната, след като им изтекоха договорите, и поеха за САЩ. Второ, синята карта поставя минимален праг на заплатата (и такова нещо отвъд океана не съществува). Срещу това вече се обявиха няколко държави от ЕС, най-яростно отказаха Брюксел да им диктува домашните правила. Ако ще купува мозъци, ЕС трябва да го направи без излишни ограничения, както настояват и повечето фирми в страните членки. Пазарът е най-добрият регулатор.