Йордан Йорданов Информацията става все по-важен фактор за съвременния живот. Хората винаги са обменяли информация. И още в зората на цивилизацията са мислели как бързо да предадат съобщенията си на точния адресат. Думкали са с барабани, палили са огньове и са "кодирали" дима, свирили са на рогове и тръби и т.н. Измислили пощенските услуги. Първо на кон, после с влак, самолет и т.н. те са успявали винаги да предадат писмото от изпращача на получателя. После се появил телеграфът, после телефонът. Информацията продължавала да се предава гарантирано от подаващата към приемащата страна. Е, можело е и някой друг да прочете съдържанието или да подслушва разговора, но за недоставяне на поща се е носела отговорност. А човечеството е разчитало, че когато някой напише писмо, писмото все ще пристигне до получателя си. Включително и по време на война, вкл. и в окопите под дъжд от куршуми. После хората измислили интернет. А с него дошла и електронната поща. И вече станало несигурно изпращането и приемането на писма. Поне по електронен път вече е твърде несигурно. Диалозите "ама аз ти изпратих мейл" - "ама аз не съм получил/а нищо" станаха ежедневие. Още по-лошото е, че никой и за нищо не носи отговорност. Поне така пише в повечето от т.нар. лицензионни споразумения. Които като практика у нас почти никой не чете. Как се стигна до този парадокс? Чрез думичката спам. Т.е. нежелана поща. Само един факт като доказателство - 80% от всичкия трафик в интернет всъщност е нежелан спам. Т.е. компании като БТК полагат оптични кабели и разширяват скорости, а вие плащате за предаване на данни за тоя що духа. По-лошото е друго. Че започна и борбата със спама. По две направления. Юридическо - приемане на закони, създаване на държавни служби и т.н. В България също бяха направени промени в законодателството ни. Предвидена беше и глоба. Решено беше да се създаде и регистър (т.е. служба). Според нашия закон, ако някоя организация не желае да получава нежелана поща, тя трябва да се регистрира в регистър. Ако пък някой иска да разпраща нежелана поща по електронен път, трябва да направи справка в регистъра и да не праща на надлежно регистрираните. Айн-цу-цвай-цу-дрън, както казваше Стоичков. Второто е техническото направление - филтриране на пощата при клиента или чрез т.нар. черни списъци (blacklist) или SBL (SPAM BlackList). И тук вече отидоха по дяволите всички права на човека и на човечеството като цяло. Защото т.нар. филтриращи се считат за богове. Те сами решават какво да филтрират и как да филтрират. Тоест да цензурират. В началото се филтрираше електронната поща само по външни белези на писмото. Впоследствие започна филтриране и по съдържание на писмото. (Например, ако има много картинки, най-вероятно то ще бъде автоматично спряно. По-лошото е, че е възможно и цялата ви фирма да влезе в т.нар. черни списъци и е много вероятно и другите ви колеги да не могат поне 24 часа да изпращат електронна поща). И както всички богове и филтриращите (цензорите) не смятат да ви информират за нищо. Тоест те ви включват в черните си списъци по своите си там критерии, без вие или шефът ви да знаете за това. И ако имате системен администратор с "административен капацитет" като средния у нас, започвате да звъните, да се карате или просто да псувате. Защото в третото хилядолетие пак ще трябва да използвате вестоносец, както по ханско време (сега се казва куриер).