Чавдар Найденов Те идат. Тези хора на средна възраст, зле поддържани дами, тези опърпани индивиди с нервен поглед, надуващи свирки като футболна агитка. Те прииждат в София и изричат своите искания, служейки си с ненормативно произношение и странно заекващ говорител. Гневът им е ирационален,  избива на веселие, играене на хора и кръжочни стихоплетства, писане на невразумителни и не особено остроумни надписи и поставяне на условия, с които те самите, оказа се, не са съвсем наясно.  Единственият интелигентен плакат, който можеше да се види, беше с цитат от първия образоватeлен министър Константин Иречек: "Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо". Тъкмо там е трагедията. Началото Отначало бяха посрещнати със съчувствие и признание, че са най-важната професионална група, която извайва детските души, и негодувание, че са доведени до просия. После пробудиха надежда в политическата опозиция да ги оглави. А още по-после съчувствието започна да се превръща злоба, когато дръзнаха да поискат средни софийски доходи. Всичко това живо напомня за пролетариата. И той, четем в "Уикипедия", е бил ключово съсловие. Група хора, които произвеждат всички блага, но не притежават нито тях, нито средствата за производство. Някога в развитите страни работниците са заемали 50-60% от трудовата сила и подобно определение им е прилягало. Поне докато със синдикални и политически борби не са успели да си извоюват статут над социалното дъно.  Но в зората на промишлената революция те са получавали около минимума, необходим в дадена икономика за просто возпроизводство на индивида и нищо повече. Възнаграждението им е зависело не от държавата и дваж не от квалификацията, а от пазара. Упражнявали са труд, достъпен за всеки - за деца, жени, имигранти и т.н. В резултат максимално е бил разширена базата на трудовата сила, а цената на труда - сведена до пределния минимум. Което е позволило на английското сукно да изтласка в небитието индийските тъкачи с техните предавани от поколение на поколение виртуозни умения. Количеството е изяло качеството. По света..и у нас В днешната икономика на услугите производството на стоки заема само към 15%, а секторът на услгите - 70%. И се ражда пролетариатът на услугите - не на последно място, учителството. По данни на НСИ по средно заплащане за юни т.г. сектор "Образование" наистина оформя каменисто социално дъно с 384 лв. Под него фигурират само хотелеиерствто и ресторантьорството (280), строителството (358), търговията и ремонтите (316)- сфери, където се получават втора и трета недекларирана заплата. Всеки знае, че строител или майстор, само за да кихне иска 50 лева на ден. А възможности за частпром при учителите има главно в стотина престижни училища, където родителите са с дебел портфейл и амбиции. Така е не само в България. Началната годишна заплата на учител в САЩ е 30,337 долара , значително по-ниско, отколкото за други висшисти със сходна продължителност на обучението и ниво на отговорност. Например счетоводителите тръгват от 44,668 долара, програмистите - от 43,635, а медицинските сестри - от 45,570. Сестрите взимат с 50% повече! Защо? Понеже образователите са жертва на собствения си успех. Нещастието на днешното образование е, че формално или на посредствено ниво тази работа може да върши практически всеки висшист. Просто защото учениците не могат да знаят, какво не са научили, нали не те преподават. И щом може и за това се плаща минимумът, ясно е какво ще е нивото на "колегията". Подобно на промишленият пролетариат - поне от времето на Маркс, та до Форд - половината учители са се свели сами до нивото на придатък към учебните помагала, рецитирайки наизустени уроци, без да се интресуват какво значат те и дали някой ги слуша. Всички признават, че качественото обучение се удава на твърде малко хора. То изисква не само владеене на предмета, но и специфична дарба и професионални умения, като тази на актьорите. Проблемът е, че сивата маса смазва всичко. Кой я породи? Пак учителите! Заниманието им е да създават социални същества от нещо, което други са създали биологически. Само че знанието ражда знание, наученият - други научени.  Сега те са в нелепото положение да предават знание, с което възпитаниците им изкарват 2-3 пъти повече от тях, вместо сами да печелят от него. От друга страна, учителите, наред с медиците, жепейците и енергетиците са едни от най-големите колективи с един единствен работодател - държавата. Затова първо, тъкмо те са в позицията да свалят правителства и по ирония на историята да докарват на власт такива, които приватизират наред и орязват всички права. И второ, при конфликти като сегашния, винаги настава междусъсловен дебат на тема "ти пък кой си" , "моят прадядо е възрожденец", и струва ли един професор повече от един полицай или обратно. И все пак, преди всичко- пазарът Това е малко закъснял дебат. При пазарната икономика цената на труда се определя от търсенето и предлагането на пазара на труда.  Примерно, миньорският и полицейският труд не изискват много години образование, но не всеки иска да ги упражнява. Невидимата ръка на пазара действа, независимо от опитите да й се помага. Ако през пролетта шофьорите на обществения транспорт не бяха извоювали около 1000 лева възнаграждение, какво щеше да стане? Ами щяха да си намерят друга работа в страната или чужбина. И на общината щеше да й се наложи да вдигне заплатите до същото ниво. Затова доста сбърка министър Вълчев през пролетта, когато се опитваше да се хареса на наемните си работнци с подмятания, че не било редно един шофьр да получава повече от един учител. Приемайки този постфеодален дискурс, правителството даде сигнална свирка за безконечна игра на прескочи кобила между съсловията на бюджетна издръжка.  Днес водопроводчиците и строителите и майстор-готвачите, утре зъболекарите и медицинските сестри ще застанат над професорите по простата причина, че няма нужда да говорят почти никакъв чужд език, за да упражняват професията си.  Та на въпроса - защо учителите плътно заемат дъното? Ами няма как да преподават в ЕС на български език. Искахме пазарна икономика. Имаме я.