Тук руските новобогаташи си устройват партита. Дълбоко под земята и далеч от всякакви любопитни погледи. Подземният комплекс с височината на 18-етажна сграда е бивше атомно скривалище на съветската върхушка.
Сградата има нужда от освежаване, но иначе фасадата й е в ред. Прозорци с гипсови орнаменти, зад които няма стаи. Драпирани пердета, които никой не дърпа. Бледожълтата сграда на "Таганка" е декорация. Тухлените ѝ стени скриват масивно бетонно съоръжение с дебелина до 6 метра. Това е вертикална шахта с асансьор, стълбище и допълнителни комуникации. Шахтата е дълбока 65 метра. Подземната плетеница от коридори, помещения и шахти обхваща 7200 квадратни метра. Това е Бункер-42, бивше атомно скривалище на съветската върхушка. По време на кубинската криза той е бил командна централа за защита от ядрено нападение в случай на Трета световна война. Днес "Бункер-42" е музей. Експозиционният комплекс предлага индивидуални и групови посещения. В подземието има бар, ресторант, зали за конференции, помещение за партита без прозорци. Тук могат да се празнуват и детски рождени дни.
Днес Бункер-42 служи за комерсиални цели. Комплексът предлага банкетни и конферентни зали. Руските новобогаташи организират семинари и партита на дълбочина от 65 метра. Всичко става само с предварителна резервация. Над тежката метална врата на входа се извисява голяма червена петолъчка. Гидът Алексей Павловски е облечен в униформа на полковник от Съветската армия. Той води гостите из дълбоките подземни коридори. Има и музейни експонати - пропускателен пункт с дървена маса, стари телеграфни апарати, на стените са закачени стари противогази.
Железобетонният лабиринт се простира на 18 етажа. Зад дебелите стени се дочува шум от преминаващи мотриси на метрото. Гидът води гостите до тежка херметическа врата. Зад нея има станция на метрото. Бункер-42 е разположен между три метростанции. Под "Таганка" съществува плътна мрежа от второстепенни коридори, тунели, водещи директно до Кремъл.
Проектирането на бункера започва още през 1940 година по заповед на Сталин. През 1956 година обектът е приет от държавна комисия и е предаден на Министерството на отбраната. Бункерът е оборудван с всичко необходимо за ядрен удар. Запасите от хранителни продукти, гориво, системите за освежаване на въздуха и доставка на питейна вода са могли да осигурят пребиваването на личния състав в течение на няколко месеца. Някои от музейните помещения пресъздават старата атмосфера. В тях има комуникационни централи, командни пултове, писалище с книга на Ленин, телефони за връзка с правителството и армейското командване.
"Символ на мощта и величието на родината" - това може да се прочете на сайта на музея. Още през 80-те години обаче бункерът вече е бил остарял, а през 1995 година е изцяло разсекретен. "Днешните атомни скривалища са много по-малки и по-дълбоки. Тук и една конвенционална бомба ще свърши работа", казва Алексей Павловски. Преди няколко години част от подземния лабиринт е даден под аренда. "Московчаните искат силни емоции, влече ги нелегалното в Москва. Те търсят необичайни места за своите партита. А този комплекс е част от нашата история", казва мениджърката Наталия Кострицкая. А гидът Павловски го нарича "преизподнята".
Бункер-42 е свързан и с един куриоз. За 21 декември 2012 година, когато се очакваше Апокалипсисът, скривалището беше дадено под наем срещу 16 000 долара. Офертата включваше и доставка на храна пет пъти дневно, а рекламата гарантираше оцеляване на неговите обитатели за половин година след края на света.
По „Дойче веле“