Един от основните изводи в поредния доклад „За състоянието на парламентарното управление“, подготвен от Института за модерна политика, е че в 41-вото Народно събрание се наблюдава тревожната практика на увеличаване на законопроектите, попадащи в така нареченото сиво законодателство - т.е. проекти, които уреждат лобистки интереси или нарушават основни права. Аз съм напълно съгласен с този извод, още повече че той се потвърждава и от статистиката, подготвена от института – от 38 наблюдавани проекта, внесени в деловодството през миналата сесия, цели 19 са в зоната на „сивото законодателство“. Последният пример в това отношение са допълненията и измененията в Закона за горите. Такава характеристика може да бъде дадена и на законопроекта за лекарствените средства, промените в Кодекса на труда,

извадили цели работодателски организации от тристранния диалог,

закона за дипломатическата служба, за складирането на въглероден диоксид...
Никога досега в парламентите след 1990 г. не е имало такова голямо количество законопроекти, внесени с откровено лобистки подбуди. За съжаление, това се превърна в характерна черта на 41-вото Народно събрание. Налице е една тревожна тенденция, прокарвана в повечето случаи от представителите на управляващото мнозинство от ГЕРБ.
Предполага се, че технологията на законотворчество трябва и може да предотвратява прокарването на лобистки текстове, но на практика не става така.
По принцип, когато някой законопроект има лобистки характер, се заобикаля нормалната парламентарна процедура. Какво имам предвид? В случаите, когато вносител е Министерският съвет, проектът задължително минава през редица обсъждания, вкл. обществени, както и през множество съгласувания с работни групи и заинтересовани страни. Всичко

това се заобикаля много лесно по така наречената къса писта

- т.е. чрез внасянето на проекта от един или група народни представители. В тези случаи има доста по-малко възможности за реакция от заинтересованите страни, медии и т.н. Освен това, когато има определен интерес, процедурите в парламента са достатъчно кратки, за да няма време за реакция.
Един от особено скандалните примери е закона за наркотичните вещества и прекурсите, където се стигна до скандална подмяна на гласуваните в зала текстове при обнародването им в Държавен вестник. Вижда се, че прокарването на лобистки интереси може да се реализира както при подготовката на законопроекта, така и с предложения между първо и второ четене, та чак до обнародването му.

Въпросът „Какво може да се направи?“ има своя ясен отговор

На първо място, е необходимо да се приеме необходимата законова рамка за дефиниране на понятието лобизъм и ясна регламентация на всички действия с такава насоченост. Лобизмът сам по себе си не е осъдителен, но той трябва да бъде ясно регламентиран, за да е законно и прозрачно неговото упражняване. Такъв закон съществува в много държави. Другият възможен начин за противодействие е постоянният мониторинг от страна на неправителствени организации. Редовните доклади на Института за модерна политика са пример за такива действия.
Има и законопроект, регламентиращ лобизма. Групата, която го подготвяше, се водеше от моя колега, народния представител от ДПС Камен Костадинов. Надявам се, че в близко време проектът ще бъде представен пред парламентарната група и ако получи нейното одобрение – ще бъде внесен в деловодството на парламента.
Лобистките законопроекти не са единствената тревожна тенденция в работата на сегашното Народно събрание. Налице е и отчетлива тенденция за спадане на доверието към парламента, на откровено обезценяване на институцията и нейната роля. Затова и авторитетът на Народното събрание се стопи и смали толкова много.