Още в края на миналата година и в първите дни на тази казахме, че в сферата на транспорта продължава да има няколко конфликтни точки. Една от тях са железниците. Все още не е подписан колективен трудов договор в „Железопътна инфраструктура“, която е частта от БДЖ. Стачката там не завърши с колективен трудов договор за разлика от „Пътнически превози“ и хората се чудят какво ще става с тях.
Генерира се напрежение в още две ключови части от транспорта. Става дума за пристанище Варна и летище София. За тях се подготвя концесиониране, има такива правителствени намерения, но все още са неокончателни. Не е ясно доколко са постигнати споразумения, кой ще бъде постоянният концесионер, какво ще стане с работните места, заетостта и националните програми. Всичко това в момента създава сериозно напрежение. Ако има готовност и решение, а такава има заявена от министър Московски, що се касае до тези две дружества, мисля, че там може да се очаква някакво развитие. И то не точно и не непременно в посока на стачни действия. Но и там не е изключено подобно развитие, ако не се намерят съответните решения.
Освен това за напрежение може да се говори в енергийния сектор и то е свързано с квотите за парниковите газове, които от началото на тази година енергопроизводителите трябва да заплащат и фактурират в цената.
Генериране на сериозно напрежение наблюдаваме и при големите потребители на електрическа енергия. По проблемите, които срещат те, предстои да говорим на кръгла маса заедно с работодателските организации. Има много сектори, които са „рискови“ заради неадекватни решения или пък заради решения, които очевидно са в полза на някого.