Проблемът с трансплантациите можеше да се реши още по времето на Тодор Живков. И сега може да се реши. Зависи организацията каква е. Ако не е добра организацията, не можете да получите донорство. Може да изсипете милиони, милиарди лева и пак нищо няма да направите. Организацията се състои в създаването на супер лаборатория по имунология, вирусология, анестезиология. Другото, за реанимация след това, вече е изградено. Въпросите са: как да се запази органът, докато дойде до реципиента. Както и как органът ще се вземе от донора. Всичко това аз бях го организирал и вървеше много добре. След това тази организация се разби. Дори исках цялата тази работа да я вкарам в Европейската донорска асоциация - като има донор някъде за наш човек да ни го пратят и обратното - когато ние имаме донор и нямаме такъв реципиент, ние да им дадем органа. Трябва да се направи една стриктна организация. Ние нямаме много донори, но ако влезем в европейската асоциация те могат да се осигурят. Трябва да имаме и изкуствено сърце, което аз въведох за първи път в България и Източна Европа, за да може пациентът да живее по две-три години, докато се намери подходящ донор.
И пак повтарям – това изисква много стриктна организация, която може да се направи само от човек, който е работил това нещо. Аз съм работил при проф. Кристиан Бернард, при проф. Шамуей в Станфорд, които са основатели на трансплантациите, и знам какво сме тренирали и как сме организирали всичко. След като минаха десетки години, всичко това го въведох в България. Което значи, че може веднага да се възстанови, стига да се намери някой, който да го направи. Докато не намерим една критична маса от еднакво мислещи структури, нищо няма да стане.