Всяко ограничение на политиците е положително. Трябва да им се слагат рамки. По тази причина подкрепяме пакта за финансова стабилност на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, защото слага рамки на политическия волунтаризъм. Кризата е породена от политиците. Те вземат държавните дългове, за да запазят властта си. Дори крупните икономически гиганти имат 90% дългове от брутния вътрешен продукт. Това е липса на доверие към политиците в Европа. Но Европа е безлична, защо не говорим за Полша, Естония, Дания и Холандия, а говорим само за Гърция.
Всяко ограничение на политиците е положително, трябва да им се слагат рамки. Затова ние подкрепяме пакта на Дянков. Драмата около дълговата и икономическата криза е, че инвестиционните банки, които управляват държавния дълг, играят спекулативно. Убеден съм, че трябва да бъде създадена подходяща икономическа среда, която да стимулира производството. Европа е изправена пред дилема. Въпросът е дали икономическият растеж ще убие дълга, или дългът ще убие икономическия растеж. В България въпросът е дали трудните и тежки реформи ще стимулират икономическия растеж, или чрез рестриктивна политика ще се стремим към този икономически растеж.
Реформи не могат да се правят без социален диалог. Политиците винаги могат да правят капани на участниците на социалния диалог, когато им дават права. Всъщност правата започват от даването на права. Като изключат Българската стопанска камара от социалния диалог, те искат да ни върнат 4 години назад. Но и това ще го преживеем, преживели сме 12 правителства. През последната седмица, след изявления на премиера Бойко Борисов, стана актуален проблемът с намаляването на отпуските в държавната администрация и тяхното изравняване с отпуските в частния сектор. Проблемът тук е, че нараства процентът на заетите в публичния сектор в сравнение с тези от реалния сектор, а реалният сектор храни публичния сектор. Това е огромен проблем.
/Пред БНР/