Политическият свят управлява финансовите пазари. Ден след ден цените реагират на последните новини за това, какво правят или евентуално ще направят правителствата по света.
Борсите бяха в еуфория преди две седмици, когато европейските политици обявиха споразумение за опрощаване на половината гръцки дълг. Американските акции се покачиха с 3,4% на 27 октомври, а френските и германските скочиха с над 5%. В началото на миналата седмица напредъкът на индексите бе заличен, когато гръцкият премиер Георгиос Папандреу обяви намерението си да проведе референдум за спасителния пакет. След като други местни политици възразиха против инициативата, пазарите отново се възрадваха.
Поразително е, че изказванията на лица от страна, чиито брутен вътрешен продукт е по-малък от този на щата Мичиган, могат да създават или унищожават пазарна стойност за стотици милиарди долари по цял свят.
Въпреки очевидната си значимост факторът политическа несигурност отсъства от масовата финансова теория. Би било загуба на време да претърсвате учебниците за модели, които отчитат неяснотата около бъдещите правителствени действия.
Опитахме се да поправим този пропуск с разработването на прост модел за финансовите пазари, в който кабинетът има възможност за намеса. Тъй като политическите мотиви на чиновниците са в голяма степен непредвидими, инвеститорите не могат да предугадят с точност поведението на едно правителство.
Как изпълнителната власт влияе на цените на акциите? Моделът ни очертава два противоположни ефекта.

Смъкване на лихвите

От една страна, с намесата си в трудни времена правителствата осигуряват защитна пут опция на инвеститорите в акции. Популярен пример от областта на паричната политика е т. нар. Greenspan put, под което се разбира драстично смъкване на лихвите при икономически трусове. Тази неофициална защитна пут опция прави акциите по-ценни, като практически определя дъно за пазарната им стойност.
От друга страна, промените в държавната политика засягат всички компании, така че инвеститорите не могат да елиминират произтичащия от тях риск с диверсифицирано портфолио. Това обстоятелство пък намалява стойността на акциите, като вдига сконтовия процент, който инвеститорите прилагат към бъдещите парични потоци на компаниите.
С две думи, в тежки периоди очакваме правителствата да се намесят, но не можем с точност да предвидим какво ще направят. Не се знае коя от двете сили ще надделее – защитната опция или рискът.
Изготвеният от нас модел прави редица прогнози. При слаба икономика е нормално да има повече правителствени намеси. Политическата несигурност би трябвало да вдигне рисковите премии и да направи акциите по-волатилни и взаимообвързани. Политическите новини (индикации за предстоящите действия на държавата) ще влияят върху цените на акциите, особено в лоши икономически условия. При добра обстановка цените ще реагират предимно на същински икономически трусове. Подобни убеждения са в унисон със събитията напоследък.
Една от централните ни хипотези е, че политическата несигурност би трябвало да направи акциите по-силно взаимообвързани, т.е. склонни към движение „в пакет“.
За да проверим теорията си, измерваме политическата несигурност с помощта на индекс, съставен от Скот Бейкър и Никълъс Блуум от Станфордския университет и нашия колега Стивън Дейвис. Този показател съчетава три вида информация – колко често присъства в медиите понятието политическа несигурност; броя данъчни условия с изтичаща давност и степента на разногласията сред анализаторите на инфлацията и държавните разходи.
За да се измери до каква степен движението на акциите е свързано, трябва да се изчисли съобразената с пазарната капитализация средна стойност на обвързаност на всички двойки акции, които съставят индекса Standard & Poor's 500. Тя се изчислява всеки месец на база дневната възвращаемост и се изчиства, като се вземе тримесечната пълзяща средна.
През последното десетилетие се наблюдава тясна зависимост между паралелното движение на акциите и политическата несигурност. Очевидно е, че има по-голяма вероятност акциите да се движат паралелно, когато има голяма политическа несигурност. В графиката на „Блумбърг“ индексът на политическата несигурност достигна рекордно високи нива по време на споровете за тавана на дълга това лято. В началото на септември JPMorgan Chase & Co. съобщиха, че средната зависимост между движението на най-големите 250 акции в индекса S&P 500 е достигнала 81% – най-високото й ниво от 1987 г. насам.

Пречка за диверсификацията

Тясната взаимовръзка между акциите вгорчи живота на фондовите мениджъри. Възможността да избираш дадени акции пред други не е от полза, когато всички акции се движат паралелно. Тясната взаимовръзка между акциите също така пречи на инвеститорите да прилагат диверсификация. Старият съвет, че е достатъчно да притежаваш 15-20 акции, за да постигнеш диверсификация, очевидно вече не важи. Положението се влошава още повече от факта, че акциите проявяват тенденцията да се движат в по-голям синхрон, когато пазарите са по-волатилни. Диверсификацията се проваля точно когато се нуждаете най-много от нея.
Като се имат предвид ограничените възможности за диверсификация на фондовата борса, повечето инвеститори се ориентираха към сигурни убежища като златото и съкровищните бонове. Но тази стратегия си има цена: златото не изплаща дивиденти, а доходността на 10-годишните съкровищни облигации, възлизаща на около 2%, бледнее в сравнение с 3,9-процентния ръст на инфлацията през изминалата година. И златото, и държавните облигации поскъпнаха през последните години, а допълнителните капиталови печалби са всичко друго, но не и гарантирани.
Ако можехме само да махнем с вълшебна пръчица и да накараме политическата несигурност да изчезне, рисковите премии, волатилността и паралелните движения на акциите щяха да утихнат. Цените на акциите ще се повишат. Компаниите ще изявят по-голямо желание да набират капитал и да наемат повече служители. Хората ще разполагат с повече пари, които да харчат. Застиналите зъбци на икономиката ни отново ще се задвижат.
За съжаление, политическите заглавия надали скоро ще отшумят. Европейската криза съвсем не е приключила, а препирните за данъците и бюджетните съкращения в САЩ със сигурност ще продължат. Докато политиците ни държат в очакване, предприятията ще се дърпат, а инвеститорите ще продължат опитите си да диверсифицират дейността си.
Някой да иска злато?