Ех, де да бях муха на стената, за да чуя какво искат китайците в замяна на спасението на еврото, пише Уилям Песек.
Да, президенте Саркози, ще приемем Триумфалната Арка и Лувъра като допълнителни обезпечения. „Мона Лиза“ ще изглежда прекрасно в Пекин. Ако прибавите и „Шанз-Елизе“ и централния бутик на Louis Vuitton, можем да помислим да ви дадем за вашите облигации малко повече от нашите $3,2 трлн в резерв.
Здравейте, г-н Берлускони. Като оставим настрана поканите за вашите бунга-бунга партита, бихме били щастливи да получим и Римския форум, Венеция и онези лозя в Тоскана, чието вино е толкова любимо на нашите новобогаташи. Можете да си задържите наклонената Кула в Пиза – предпочитаме Айфеловата кула. Тя поне е изправена.
Китай може да натовари в пазарската си кошница и гръцкия Акропол, ирландския Пръстен на Кери, испанските исторически градове като Билбао, един-два португалски замъка, финландската Nokia и германскaта Mercedes-Benz. Или пък да устои смело на бързите европейски подаръци и да се съсредоточи върху истинската награда – признанието, че е пазарна икономика, много преди да е го е заслужил.
Някъде там обаче го чака още по-голяма отплата. Ако спаси еврозоната, Китай ще запуши устите на критиците на политиките му за юана, търговските практики, човешките права, климатичните промени, териториалните конфликти, законите за защита на интелектуалната собственост и подкрепата на Пекин за престъпни режими от Судан до Мианмар. Нека поговорим за парите, които ще бъдат разумно похарчени, ако Китай все пак реши да се прицели в световното лидерство през 2012 г. посред все по-тревожната глобална среда.

Мълчанието на Европа

Купуването на европейския глас няма да излезе скъпо за Китай, но бъдещето на световната финансова система може да заплати далеч по-висока цена. Това обяснява защо Саркози бе толкова остро разкритикуван от опозиционните лидери за открития начин, по който потърси помощта на Пекин.
„Възмутително е, заяви лидерът на социалистите Мартин Обри пред в. „Журнал дьо Диманш“. Европейците само показват слабостта си, обръщайки се към Китай за съдействие. С какви очи после Старият континент ще иска от страната да спре манипулирането на юана или да приеме реципрочни търговски споразумения?“
Ето какво заяви китайският премиер Вън Цзябао през септември: „Многократно сме изразявали готовността си да подадем ръка и да увеличим инвестициите си в Европа.“ Китайският лидер обаче предупреди още, че „Европа трябва да припознае статута на Китай като пазарна икономика“ преди 2016 г. - крайният срок за това, определен от Световната търговска организация. „Изтеглянето на развръзката по този въпрос с няколко години ще засвидетелства искреност, задължителна за всяко истинско приятелство.“

Щедростта на Пекин

Тактиката с приятелството донесе много повече на Китай, отколкото предполагат повечето чиновници във Вашингтон. Докато през първото десетилетие на новия век САЩ воюваха в Ирак, пилееха ресурси и отблъскваха съюзниците си, Китай демонстрираше щедростта си навред. От Африка през Латинска Америка до Югоизточна Азия, трудно ще намерите път, мост, пристанище, язовир или тръбопровод, който да не е бил, поне частично, финансиран от Пекин. Това е доста находчива дипломация.
Китай тихомълком съкрати списъка с правителства, които признават Тайван като независима страна. Освен това измъкна сериозни отстъпки от държави като Филипините, които през 2010 г. бойкотираха церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир на китайския дисидент Лю Сяобо. Миналия месец Република Южна Африка направи невъзможно участието на тибетския духовен лидер Далай Лама в тържеството по случай 80-годишния юбилей на Дезмънд Туту. Едва ли причина за това са желанията на благодетелите й в Пекин, нали?

И Русия също

Това може да изглежда като детска игра в сравнение с растящите предизвикателства пред световната икономика. Въпреки това за Китай ще е още по-лесно да прави каквото си иска, ако една от трите основни световни валути се обвърже с него. Точно натам сме се запътили, докато Европа отчаяно протяга ръка за помощ към китайското спасително въже. Пригответе се и за руски увертюри. Тази седмица висш икономически съветник на Кремъл заяви, че Русия ще предостави достъп до „няколко милиарда долара“, за да подпомогне еврото.
Китай със сигурност ще отвърне, че е добър световен гражданин. Но това, от което светът се нуждае, в никакъв случай не е Китай в ролята на банкер или акционер. Светът се нуждае от Китай като акционери, който имат интерес от стабилността. Китай е световен лидер и трябва да приеме отговорността, която идва с този статут. За света е необходимо Китай да бъде градивен пазител на международната система, която е загубила пътя си.
По-полезна стъпка би била Китай да позволи на юана да повиши стойността си. Не защото САЩ казва, че това е необходимо, а защото това ще е в най-добрия интерес на Китай – слабият юан повишава рисковете от прегряване – и ще помогне за развитието на Азия.
Китай е решен да измъкне своя 1,3-милиарден народ от бедността. Няма смисъл обаче да се отрича фактът, че втората по големина икономика прави това за сметка на останалата част от Азия. Властите в Джакарта, Манила и Ханой усещат натиска, докато бясната китайска конкуренция подкопава жизнения им стандарт.
Когато други държави го критикуват, Китай защитава всичките си действия с аргумента, че това е вътрешна политика, която е зона, забранена за чужди политици. Това може и да е вярно за агресивната китайска тактика на интернет цензура. Но не е вярно, когато китайските приоритети за всичко – от търговията до пиратството, финансите, замърсяването и Северна Корея – правят международното сътрудничество по-тромаво отвсякога.
В дългосрочен план по-смислено е „Мона Лиза“, а не растящата задлъжнялост на Запада, да се даде на един икономически гигант, решен да поддържа международни отношения, в които ползите са насочени само в една посока.