Когато членовете на Федералния резерв се срещат за определяне на паричната политика, обикновено обсъждат накъде се е запътила икономиката и как ще коригират лихвите, за да задържат цените и заетостта на стабилни нива.
На заседанието си тази седмица те обсъждат по-мащабни идеи. От двудневното заседание не се очакват големи промени, но дискусиите вероятно ще се фокусират върху въпроса, как централната банка споделя с обществеността целите и очакванията си за икономиката.
Трябва ли Фед да оповестява по-категорична информация за икономическите си очаквания и политики през следващите години? Колко голяма инфлация може да допусне, докато се опитва да създаде пълна заетост?
Председателят на Фед Бен Бернанке ще отговаря на въпроси на медиите в сряда следобед по време на редовната си пресконференция, на която ще има възможност да обясни какъв консенсус е постигнал Федералният комитет по отворените пазари (FOMC) по тези въпроси.
Бернанке от дълго време застъпва „определянето на цели за инфлацията“, т.е. идеята да се постави определена цел за желаното ниво на инфлация – и централната банка вече прави именно това. Всяко тримесечие Фед обявява какви са възгледите на членовете му относно подходящото увеличение на потребителските цени за всяка година в дългосрочен план. През юни те смятаха, че цените може да се увеличат с 1,7% до 2%. Една възможност за близкото бъдеще ще бъде FOMC да си постави това като категорична цел.
Подобен ход би бил поредното сериозно действие на Фед за постигане на по-голяма яснота за това, какво се опитва да постигне централната банка и какви икономически условия очаква. Тази година Бернанке започна да организира пресконференции всяко тримесечие.
Лидерите на Фед са обединени по по-широкия въпрос за ясно споделяне на намеренията си. Записи от септемврийското им заседание показват, че „повечето участници са показали, че одобряват стъпките за по-голяма прозрачност на паричната политика, включително предоставяне на повече информация за дългосрочните политически цели на комисията и за факторите, които влияят на политическите решения“.
По-лесно е обаче да се постигне такова широко споразумение, отколкото да се посочат определени цели.
Една скромна стъпка би била например да се обявят не само икономическите прогнози, но и прогнозите за политиката на Фед през идните години. Ако те покажат, че през следващите три години централната банка смята да държи краткосрочните лихви близо до нулата, това може да помогне за задържане на ниски лихви и в дългосрочен план. Фед вече опита този подход чрез решение от август, което подсказа, че очаква лихвените проценти да се задържат ниски чак до лятото на 2013 г.
Чарлз Еванс, президент на Фед на Чикаго, предложи по-агресивна възможност, според която централната банка да посочи определени нива на безработицата и инфлацията, които ще накарат Фед да се отдръпне от политиката на свръхниски лихви. Той предложи Фед да обещае, че ще задържи ниските лихви или докато безработицата падне под 7%, или докато инфлацията се повиши над 3%.
Някои членове на FOMC обаче са загрижени за репутацията на централната банка като борец срещу инфлацията в дългосрочен план, затова се противопоставят на всяко решение, което ще ги накара да приемат инфлация, по-висока от 3%, при положение че са заявили, че целят инфлация под 2%.
„На фона на останалите възможни политики на агресивно оповестяване на целите, т. нар. план на Еванс изглежда най-вероятният победител, казва Майкъл Фероли от J.P. Morgan Chase. И макар да го одобряваме и да вярваме, че се ползва с подкрепата на комисията, едва ли ще влезе в действие още тази седмица.“
По-драстична стъпка, подкрепяна от някои икономисти извън Фед и наричана цел за номинален БВП, предвижда Фед да определи изразена в долари цел за определена част от икономическата активност и да изготви политики, с които да опита да я постигне. Тя обаче би могла да се постигне чрез комбинация от „реален“ икономически ръст и инфлация, което означава, че може да доведе до много по-бързо покачване на цените, надхвърлящо 2-та процента.
Няма признаци, че членовете на Фед са готови да приемат потенциално високата инфлация, която ще произтече от подобна стратегия, а и по принцип те предпочитат да променят постепенно стратегиите си за оповестяване на икономическите цели и очаквания.


По в. „Вашингтон пост“