Еврозоната се приближава към нова рецесия. Испанската икономика е в застой, а безработицата в целия 17-членен блок е скочила неочаквано до рекордно високо равнище в историята на еврото.
Инфлацията се е задържала на тригодишен връх, доста над целта на ЕЦБ от 2%, което ограничава възможностите на новия президент на ЕЦБ Марио Драги да стимулира ръста чрез понижаване на лихвите тази седмица.
Хората без работа в еврозоната са се увеличили със 188 000 през септември, с което равнището на безработицата е скочило с 0,1% до 10,2% според Евростат. В момента безработните са 16,2 млн., рекорд от януари 1998 г.
„Има реален риск от връщане на рецесията“, казва Бен Мей от Capital Economics, който очаква БВП на еврозоната да се свие с 0,5% през 2012 г. спрямо 2011 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) намали прогнозния ръст на БВП на обединението за следващата година до 0,3%, след като само преди пет месеца очакваше ръст от 2%. Еврозоната ще изостане значително от останалите големи икономики, включително САЩ и Япония, според ревизираните прогнози на ОИСР от понеделник.
Рецесията се дефинира като поредица от тримесечия, в които БВП се свива. Еврозоната вероятно ще отбележи слаб ръст през последното тримесечие на годината благодарение на силния ръст в Германия според Грег Фузеси от J.P. Morgan Chase, но вероятно ще се забави с 0,5% през настоящото тримесечие предвид данните за безработицата и лошите резултати от анкетите на мениджърите по покупките. Още по-тревожно според него е разделението в самия блок. Безработицата в Германия, Австрия и Холандия, които се радваха на солидно възстановяване с падащи бюджетни дефицити, е под 6%. А броят на незаетите в европериферията се качва стремглаво. Безработицата в Ирландия е над 14%, тази в Гърция наближава 18%, което допълнително притиска бюджета.
Безработицата в Испания, четвъртата по големина евроикономика, скочи до 22,6% през септември, което е и най-високото равнище в еврозоната. Испанската централна банка заяви, че през миналото тримесечие икономическата активност не се е променяла. Мадрид вероятно ще пропусне целите за редуциране на дефицита и ще трябва да въведе поредния рунд от рестриктивни мерки, които ще задушат ръста.
Обичайният отговор на централните банки на покачваща се безработица и риск от рецесия е намаляване на краткосрочните лихви. ЕЦБ е една от малкото големи централни банки, които все още имат накъде да свалят лихвите, след като ги покачи през април и юли до 1,5%. Тези решения бяха широко критикувани, особено извън Европа. Лихвите на Федералния резерв, Bank of England и Bank of Japan са близо до нулата.
Новият президент на ЕЦБ Марио Драги едва ли ще реши да намали лихвите още в четвъртък. Инфлацията в еврозоната се запази на тригодишен връх от 3% и през октомври. Задържането на инфлацията под 2% е единствената задача на ЕЦБ според мандата й, наследен от германската Bundesbank. Драги ще трябва да преодолее съмненията, че като италианец не може да действа твърдо срещу покачването на цените предвид традиционните за Италия висока инфлация и равнища на дълга. Ако реши да намалява лихвите още на първата си среща като президент, при това докато инфлацията е все още висока, той много бързо ще подкопае доверието в себе си.
„Инфлацията определено не е на много удобно за ЕЦБ равнище. При положение че Драги иска да изглежда по германец от германците, ще го има предвид в четвъртък“, казва Густави Багатини от RBC Capital Markets. Подобно на други свои колеги, Багатини очаква аргументите в полза на по-ниските лихви да се натрупат до срещата през декември, когато се очакват последните, доста поохладнели прогнози за ръста и инфлацията до 2013 г. Багатини очаква лихвите да бъдат свалени с половин процентен пункт на декемврийската среща, която ще е втората под ръководството на Драги. С това ще бъдат изчистени и покачванията от април и юли, когато начело на банката беше Жан-Клод Трише.


По в. „Уолстрийт джърнъл“