Ако имаше избор, тази седмица Паскал Лами щеше да тича по улиците на Манхатън, тренирайки за любимия си маратон, пише Лари Елиът. Вместо това стройният 64-годишен французин ще информира лидерите на Г-20 в Кан за състоянието на преговорите за световната търговия. Които също са маратонски. Следващата седмица се навършват 10 години от началото им в столицата на Катар Доха, малко след атаките на 11 септември. Напредъкът обаче не е голям. Лами, който е генерален директор на Световната търговска организация (СТО), тича всеки ден, но маратоните вече не са в графика му. Някой може би се чуди струва ли си, предвид попарените надежди за амбициозен общ договор, който да намали много от бариерите пред търговията на продукти, услуги и земеделски стоки и да даде неограничен достъп до западните пазари на най-бедните страни.
Целта на Лами сега е да спаси каквото може след десетилетната окопна война и да не позволи на членовете на СТО, които се тревожат за работните места и растежа, да издигнат нови протекционистки бариери, както през 30-те години. Той е уверен, че безизходицата може да бъде преодоляна, но СТО трябва да надхвърли разбирането, че нищо не е договорено, докато всичко не бъде договорено. „Има и ранна реколта, а някои плодове са по ниските клонове.“ На въпрос, дали членовете на СТО няма просто да се задоволят с тези ранни плодове и да оставят по-труднодостъпните – като индустриалните тарифи – да гният на дървото, Лами отговаря: „А каква е алтернативата? Ако значи да не правим нищо, колко още ще чакаме?“
Като шеф на борда на един от водещите френски оркестри Les Musiciens du Louvre-Grenoble Лами се вълнува, когато вижда как диригентът води музикантите: „Все едно ваеш ваза. Започваш с глината, месиш я, оформяш я, боядисваш я, печеш я и накрая получаваш нещо ново.“ Оркестърът, който дирижира в преговорите на СТО, се състои от над 150 държави, а през последните 10 години се чува предимно дисонанс. Търговските бариери постепенно бяха сваляни в поствоенните кръгове на преговори, а Лами посочва две основни причини, поради които т.нар. кръг Доха – деветият – е най-дългият и най-трудният. Първо, светът вече не е разделен на богати и бедни. Появи се трета група на бързоразвиващи се мощни страни – Китай, Индия и Бразилия, което промени динамиката на преговорите. Второ, правителствата не са склонни на отстъпки при облаците на икономическия хоризонт.
„Актуалната позиция на САЩ е, че тези страни (Китай, Бразилия и Индия) се развиват бързо и условията трябва да се изравнят“, пояснява Лами. Аргументът на Вашингтон е, че ако САЩ трябва да свалят тарифите за внос на промишлени стоки на нула, големите новоразвиващи се страни трябва да сторят същото. Индия и Китай отвръщат, че все още имат сериозни трудности и не могат да играят по същите правила като богатите.
„Има разлика между търговска политика и политика на търговията. Един икономист може да каже на китайското правителство, че отварянето на търговията ще се отрази добре на растежа, така че защо индустриалните тарифи да не бъдат свалени? По политически причини. На определени кръгове в Китай това няма да се понрави, а ако изглежда сякаш се подчиняват на волята на САЩ, идеята няма да мине през Политбюро. Много е просто.“
Пречките пред САЩ също са налице: „САЩ имат сериозен проблем със заетостта. Безработицата от 10% има политически измерения. Тази цифра е политическа катастрофа, защото страната не разполага с широка социалноосигурителна мрежа. А и американците гледат на Китай през интересна призма – нещо като смесица от Русия през 60-те години и Япония през 70-те години. Китай е геополитическа заплаха, проблем за сигурността и източник на икономически риск.“
Лами признава, че по-бедните развиващи се страни са разочаровани, че няма да получат отстъпките, които очакваха през 2001 г., но Китай, Бразилия и Индия се договориха да получат различно отношение от нациите от Субсахарска Африка, за да можем да затворим цикъла. „Това беше зоната, в която трябваше да се приземим. Финансовата криза ни попречи и самолетът още кръжи във въздуха.“
Преговорите буксуват през последните три години, след като се провалиха заради спор между САЩ и Индия. Отчаян ли е Лами? „Работата ми е много стимулираща. Всеки ден уча по нещо ново. Но и искам нещата да бъдат свършени. Да, разочароващо е. Преговарящите са невероятно параноични. Подозират се в опити за измама. Системата е порочна и параноидна.“
Лами е класически пример на бракониер, превърнал се в лесничей. Той беше търговски преговарящ за Европа при президента на Европейската комисия Жак Делор. Според Лами Европа куца, защото има един силен крак – паричния съюз, и един слаб – икономическия съюз. Изборът е дали интеграцията да продължи, или да оставим Европа да се разпадне. „Не можем да се движим повече с крачка напред, крачка назад. Сега по-скоро правим крачка напред и четири назад, тъй като след еврото трябва да следва единният пазар, а после и митническият съюз. Иначе се връщаме на стартова позиция.“
Дали хората, които започнаха преговорите, не отхапаха по-голям залък, отколкото можеха да сдъвчат? „Вероятно да. Има повече теми, играчи, усложнения.“ Успех ще е да покажем, че СТО не е просто полицаят на глобалната търговия, който налага санкции, а има сила да премахва бариерите.
Лами смята, че ако СТО не успее, рискът от протекционизъм ще нарасне. „Като куче, което не лае, посочва той. Това обаче значи ли, че няма опасност? Не – зад ъгъла са безработицата, социалният стрес, хората вярват, че търговските защити са защита на работните им места. Не е така, но те вярват. Протекционисткият натиск е още жив. Ще публикуваме доклад специално за Г-20: рентгеновите снимки са като цяло добри, но има няколко петна.“

По в. „Обзървър“