В навечерието на предстоящите президентски избори отново стана актуална темата на чие подчинение трябва да бъдат Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО) – на президента, както е в момента, или към изпълнителната власт.
Моето лично мнение, а и на парламентарната група на Синята коалиция е защитено със съответни законодателни действия. Още преди година двамата с Иван Костов внесохме в Народното събрание законопроект за създаване на Национална разузнавателна агенция. Идеята на този законопроект беше много проста и ясна – да концентрира усилията в областта на външното разузнаване и набирането на политическа информация в интерес на държавата на едно място, за да се спестят средства, време и усилия на отделни служби. Освен всичко друго законопроектът имаше за цел да разпише веднъж завинаги мястото, подчинеността, начина на поставяне на задачи, начина на отчитане – както на информацията, така и на оперативната работа на отделните служби. Тук отварям своеобразна скоба, за да кажа, че една от идеите на законопроекта беше обединяването на така нареченото цивилно разузнаване (в лицето на НРС) и военното разузнаване (служба „Военна информация“ към МО).
По отношение на Националната служба за охрана позицията на Синята коалиция също е ясна и недвусмислена – НСО трябва да е към изпълнителната власт.

Липсва политическа воля

Мнозина се питат защо законопроектът ни не намери подкрепа в пленарна зала, въпреки че от години се казва, включително от президента, че има нужда от законодателно уреждане на статута на разузнавателните служби.
Отговорът е много прост – парламентарното мнозинство на ГЕРБ не пожела. Нежеланието е свързано с преценката, че моментът не е подходящ, както и с липсата на политическа воля в управляващата партия. Много е вероятно мнозинството да се върне към тази идея – за законодателното регулиране на подчинеността на НРС и НСО, след предстоящите избори и да реши въпроса в зависимост от резултатите от вота, т.е. в зависимост от това, дали ГЕРБ ще имат свой президент или не. Иначе казано, те вероятно ще пожелаят да променят подчинеността на НСО и НРС, ако не спечелят президентските избори или ако ги спечелят – ще решат, че няма особена необходимост от промяна на сегашното положение, при което двете служби са подчинени на държавния глава.

Митове без основание

В общественото пространство шестват много митологеми, според които, най-общо казано, НРС е едно от златните яйца на президентството. Това не е съвсем вярно, защото във всекидневната си работа Националната разузнавателна служба изпълнява най-вече задачи, свързани с изпълнителната власт, и продуктът от нейната работа обслужва най-вече отделните елементи на изпълнителната власт – като се започне от министър-председателя при взимането на неговите решения, мине се през Министерството на външните работи (към което се отправя сериозна стратегическа информация, както и предложения за конкретни действия) и се стигне до отделните министерства, за които понякога едно мъничко късче разузнавателна информация може да бъде много полезно както при вземане на решения, така и при предприемане на конкретни стъпки във външно- или вътрешнополитически план.
Това е истината – в рутинната си дейност разузнаването изпълнява задача и обслужва изпълнителната власт. А пък президентът стои някак като брошка над тази служба. Всъщност неговата връзка с НРС е, че той назначава нейния директор и заместник-директорите, а също така има право да получава информация както по отношение на оперативната дейност, така и за стратегическите задачи, които й се възлагат. Всъщност тези елементи бяха запазени в нашия законопроект. Там ясно бе разписано, че независимо от промяната на подчинеността на службата – от президента към изпълнителната власт, правата на президента се запазват, който и да е той – имам предвид правото да ползва продуктите на НРС и да е информиран за дейността й.
В страните от ЕС като че ли най-често разузнаването е към изпълнителната власт или на нейно подчинение.