Очакваше се Нобеловият комитет да пренебрегне специалистите по свободните пазари от Чикагската школа за сметка на академиците, ориентирани към активната държавна политика, и той не разочарова.
Присъждането на Нобеловата награда за икономика на Кристофър Симс и Томас Сарджънт е (временно?) обезкуражаване на учените, които доминират още от създаването на отличието през 1968 г. с популяризирането на теорията за „невидимата ръка“.
Сарджънт, който работи в Нюйоркския университет, има дългогодишно сътрудничество с професора от Университета в Принстън Симс. Двамата се съсредоточават върху моделирането на въздействието на централната банка и правителствените политики върху макроикономическия растеж.
Дали това е победа за социалдемократите и идеята за регулиран капитализъм? Може би. Симс определено беше предпазлив спрямо финансовата каша, в която е затънал западният свят.
На въпроса, какво смята да прави с парите от наградата, той заяви, че инвестиционните пазари са твърде волатилни, така че „за известно време“ ще ги остави в брой.
„Методите, които с Том използвахме, са от основно значение за намирането на изход от тази бъркотия“, посочва още той.
Симс обаче не се възползва от удобната възможност да разкритикува остро десните политици за нежеланието им да се намесват. „Не мисля, че изследванията и методите ни дават някакви прости или директни решения за сегашната ситуация, но нови проучвания на същата теоретична база могат да помогнат“, допълва той.
Миналата година призът бе връчен на американците Дейл Мортенсен и Питър Даймънд и проф. Кристофър Пизаридес от Лондонския икономически колеж за разработването на теория, която обяснява защо понякога много хора остават безработни въпреки големия брой свободни работни места.
Пизаридес побърза да разкритикува британското правителство, след като получи наградата. Тогава той изрази неодобрението си за икономическите политики на британския кабинет и изтъкна, че е от решаващо значение заетостта да бъде повишена възможно най-бързо.
„Свиват бюджета малко по-драстично от необходимото. Предимството на по-плавния подход е, че не унищожава много работни места накуп“, заяви той миналата година.
Миналата седмица Пизаридес повтори предупреждението си, че британското правителство предприема икономии в държавните разходи, които влошават ситуацията с безработицата.
Може би Нобеловият комитет вече има друго виждане, след като две поредни години награждава икономисти, подкрепящи интервенционисткия подход, но по-вероятно става въпрос за стадно поведение.
През 90-те години и в началото на новото столетие на мода бе да се поддържат икономистите с проучвания в сферата на „чистите пазари“. Теориите за постигането на равновесие чрез свободни, нерегулирани пазари се нравеха на шведските академици.
Щяха да изглеждат по-принципни, ако бяха останали верни на себе си и бяха продължили да подкрепят все по-истеричните представители на Чикагската школа и тяхната защита на свободните пазари.


По в. „Гардиън“