„Блумбърг“

Глобалното издигане на Китай отдавна занимава лидерите на развития свят, но по-тревожен е въпросът, какво ще се случи, ако растежът на азиатския гигант се разклати.
Нацията с население 1,3 млрд. души създаде впечатляващ икономически двигател благодарение на съчетанието от евтина работна ръка, лесен достъп до финансови ресурси, занижена стойност на националната валута, мащабни инвестиции в производството на готови стоки и акцент върху износа. За периода между 2008 г. и 2010 г. Китай може да се похвали с 40% от глобалния икономически растеж.
Моделът обаче има своите недостатъци и те оказват силно негативен ефект върху САЩ и Европа, които стават все по-зависими от азиатската държава. Делът на Китай от глобалния износ вече надвишава 10% и е по-голям от този на Япония в апогея й през 1986 г. Ако не се случи чудо, китайските износители просто не биха могли да увеличат още кой знае колко пазарния си дял, без да смъкнат цените и орежат печалбите си. Това показва изследване на икономисти от Международния валутен фонд (МВФ). Зависимостта на Китай от експорта го прави силно уязвим от забавянето на растежа в развития свят и засилващите се търкания в търговията. В САЩ започнаха дебатите върху законопроект, който може в крайна сметка да въведе наказателни мита за китайския внос като реакция срещу изкуствено потисканата стойност на юана.
Междувременно икономическото напрежение в азиатския гигант нараства. Разходите за труд се покачват, тъй като предлагането на млади и способни работници за заводите отслабва, а условията за живот се подобряват успоредно с очакванията за по-високи заплати. Евтиното и изобилно кредитиране доведе до свръхинвестиране и вдигна цените на недвижимите имоти до стойности, които много семейства не могат да си позволят. Това на свой ред само задълбочава социалното напрежение и може да причини спукване на балона. Китайската стратегия за управление на обменния курс на юана подклажда висока инфлация, която по официални данни е била 6,2% през август.

С пълно съзнание

Властите в Пекин добре разбират проблемите, с които се сблъсква страната. Растежът на Китай е „нестабилен, небалансиран, некоординиран и с нереални темпове“, коментира още през 2007 г. премиерът Вън Цзябао.
Целта, която правителството си постави с последния петгодишен план, е да ограничи зависимостта си от износа и да насърчи активността на китайските потребители. Това ще е от полза за цялата глобална икономика, тъй като ще засили китайското търсене за стоките на останалите държави и ще смекчи търговските дисбаланси, допринесли за дълговите проблеми на развития свят.
Осъществяването на поставената задача обаче ще е сложно. За да накара хората да харчат, китайското правителство ще трябва да премахне много от субсидиите, подхранвали растежа досега (включително евтината работна ръка, ниските лихви и подценената валута). Потребителите се нуждаят от повече доходи, така че ще се наложи компаниите да плащат по-големи заплати на служителите си. По-силната парична единица ще покачи покупателната способност на китайците, но така износът ще загуби част от конкурентното си предимство. Спестителите имат нужда от достатъчно високи лихви, които да гарантират рентабилността на заделените за старини средства, така че разходите за заемен капитал на банките и компаниите ще се качат.
В резултат назрява опасност обширни сектори от китайската промишленост да станат недоходоносни. Лошите заеми могат да принудят правителството да рекапитализира банките собственоръчно. Инвестициите в дълготрайни активи, които съставляват 46% от китайската икономика при едва 12% в САЩ, могат да паднат рязко, като така подкопаят ръста на заетостта, необходим за раздвижване на потребителските разходи.
Накратко, ориентираният към износа икономически модел на страната може да се разпадне, преди обикновените китайци да са готови разходите им да поемат компенсаторни функции.

Срив в цените на суровините

В подобна мащабна криза икономическата тежест на Китай може да се превърне в заплаха. Според изчисления на Международния валутен фонд (МВФ) въздействието на китайското търсене върху най-големите икономики в света се е увеличило повече от двукратно през последното десетилетие. Ако перспективите за китайския внос обаче се влошат, цените на суровините може да се сринат, с което ще причинят тежки загуби на инвеститорите и ще създадат опасност от разпространение на финансовата зараза.
Лидерите на развитите страни могат да направят много малко, за да повлияят на съдбата на Китай. Търговските войни, като онази, която американският Сенат вероятно е на път да подпали, само ще утежнят ситуацията. Вместо това Европа и САЩ трябва да се съсредоточат върху ограничаването на собствената си уязвимост. Колкото по-дълго икономиките им продължават да нарастват при лихви, не много по-високи от нулата, толкова по-вероятно става някой неочакван шок, като например евентуална китайска криза, да ги потопи обратно в рецесия.
Лидерите в Европа трябва да действат по-бързо, за да намерят решение на задълбочаващата се дългова криза и да се справят с проблемните банки. Лидерите в САЩ пък трябва да вземат радикални мерки, включително като налеят допълнителни федерални пари за стимулиране на буксуващата икономика. Те могат и да решат да опростят, макар и частично, задълженията на собствениците на жилища, които обслужват ипотеки, чиято стойност надхвърля тази на имота, за да освободят пътя за новите двигатели на растежа. В дългосрочен план лидерите и на двата континента се нуждаят от достоверни планове, за да спрат завъртането в негативната спирала, в която дълговете нарастват по-бързо от икономиките.
Лидерите на развитите страни трябва да се решат да следват благоразумна политика, за да избегнат опасностите от зараза в случай на лошо развитие на ситуацията в Китай. Ако обаче не решат много скоро проблемите си, няма да са готови за подобен сценарий.