Тази година е добра за производителите на плодове и зеленчуци и особено за пиперопроизводителите, което облекчава работата в консервната промишленост. За съжаление проблемите продължават обаче да са същите, а именно - липса на големи производители на суровини, които да осигуряват големи партиди, както и недостатъчен контрол от страна на Агенцията по безопасност на храните. Тези проблеми съществуват от доста години и продължават да ни пречат.
Всеки момент очаквам да бъде утвърден браншовият стандарт за производството на лютеница от работната група в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), за да бъде използван официално от производителите. На практика стандартът трябва да въведе минимални изисквания в производството на този традиционен за българите продукт. Според предложението лютеницата трябва да се прави от доматено и пиперково пюре. В нея не трябва да има пюрета от тикви, оцветители, консерванти и др. Има ограничения в количеството на добавените нишестета, на захарта и др. В продуктите с минимални изисквания ще могат да се добавят и други зеленчуци като патладжан, моркови в определени количества. От нашия съюз предложихме методология за следене на показателите, заложени в лютеницата по стандарта. На етиката на качествената лютеница ще пише, че е произведена по браншовия стандарт, което гарантира на потребителите какво има и какво няма в нея. Целта ни е да се произвежда не един продукт, а група лютеници по различни рецепти, като се гарантира минимален допустим праг на съдържание. Целта е продуктът да бъде максимално натурален и да се доближава до лютеницата, произведена в домашни условия.

Субсидиите - не за обработваема площ, а за качество на продуктите

Нашата асоциация приветства решението на земеделското министерство догодина да увеличи с около 15 млн. лв. субсидията за производителите на плодове и зеленчуци, като парите ще се дават не на декар обработваема площ, а за количество и качество на продукцията. Дълги години сме предлагали подобен подход, тъй като досегашната практика субсидирането да става на декар обработваема площ, до голяма степен спира развитието на зеленчукопроизводството и на овощарството. Тя благоприятства само развитието на зърнения сектор в земеделието. Това е много добра стъпка и се надяваме да се използва пълноценно и от самите производители. Те трябва да насочат усилията си и към създаване на свои организации, каквато е практиката в цяла Европа. Преди 5-6 години имаше кампания да се създадат подобни сдружения, но тя беше неуспешна.

Браншът продължава да е много разпокъсан

Само обединени производителите могат да извлекат полза от селскостопански практики като торене, продажби, заедно да излизат на пазара и да защитават своите интереси. Добрата реколта през тази година донякъде скри този проблем, защото на пазарите за прясна консумация се продават повече зеленчуци, но реално при индустриалното производство, където се изискват големи количества ежедневни доставки, в рамките на 10-20 тона на ден от един производител, се вижда, че браншът продължава да е много разпокъсан и не може да осигури суровините, необходими за преработвателната промишленост.
Консервната промишленост е експортно ориентирана и на практика търгува с почти всички континенти в света. Връщането на международните пазари се оказа доста трудна задача, тъй като през последните 10-20 години производството в бранша е намаляло повече от 5 пъти. Изнасяме на всички сериозни пазари - като започнем от Европейския съюз, минавайки през Северна Америка и стигайки до Русия. Може би най-големи проблеми срещаме на вътрешния пазар, където през последните 2 години кризата в потреблението предизвика много сериозен спад. Смятам, че през последната стопанска година предприятията, членуващи в съюза, бележат около 10% ръст на износа.