Струва ми се, че решенията на КСНС от 1 октомври няма да придвижат напред решаването на проблемите, които извади на дневен ред Катуница. Наблюдаваме забавена реакция при самото свикване на съвета. Да си спомним бомбардировките в Югославия през 1998 година. Веднага след като падна ракета на наша територия, съветът реагира. В сегашния случай става дума за загинали хора и няма реакция. Протестите продължават и се засилват в страната, а трябваше да чакаме цяла седмица да се наканят политиците. Всички лица, които видяхме на събранието на КСНС, са отговорни за това, което се случва днес. Бездействието им и липсата на политика са част от проблема.
Другото, което можем да попитаме, е дали предлаганите от КСНС неща за справяне със ситуацията са извън закона? Истината е, че напрежението идва, защото органите от всички власти трябва да си свършат работата. В момента просто ни повториха едни законни положения, които са отдавна известни, но не се спазват.
Ясно е, че има политическо решение на проблема. Политиците трябва да кажат защо се стигна дотук и, ако трябва, да се извинят. Не може да се държат така сякаш проблемът сега се появява и те разбират за него в момента.
Докато няма национална стратегия за интеграция на ромите, която да е българска и после представена в Европа, нещата няма да имат решение. Не може да възприемаме направо внесени европейски политики, защото те нямат нашите проблеми. В момента програмите на ЕС стимулират незаинтересоваността на ромите да се включат в обществото. Дават им се пари без никакъв контрол на резултатите. До момента нямаме дори анализ на това до какво са довели тези програми.
В политически план в момента най-много печелят крайните партии. Политическата класа като цяло загуби, но не може да очакваме някакви драстични промени на доверието към дадени личности.