България, колкото и да е скромна, премина през краха на 90-те години, когато редица фирми обявиха неплатежоспособност, след това дойде и хиперинфлацията. Последва жестока приватизация, последвана от срив в банковия сектор. Днес страната ни е една от икономически и финансово най-стабилните държави в Европа.
През 2009 г. правителството си даде сметка, че бъдеще имат държавите, които си дават точна сметка за количеството и начина, по който могат да харчат пари. Това доведе до прекратяването на много неизгодни договори за милиони левове. Ако разходите бяха продължили със същите темпове и стойности, дефицитът, до който щеше да се достигне, е между 9% и 11%, а това би поставило България в категорията на рисковите държави.
Днес България с нейното много ниско самочувствие, че няма какво да покаже, че не е лидер в нищо, за някои от държавите от Западна Европа и Америка изглежда като страна от бъдещето. В някои от тези държави ще има висока инфлация, ще фалират банки, ще се правят тежки реформи, ще трябва да се приватизират предприятия, ще трябва да се намаляват заплати и да се вдигат данъци.

Няма точна рецепта за успех

Можем да се развиваме само когато излезем извън удобното и познатото. Всяка малка държава има своите възможности за развитие, които няма как да се използват, ако всеки се отказва от непознатото. Стойностите се градят не върху имидж и рейтинга на една страна, а върху репутацията й. Тя се създава с много години тежък труд и приемственост между правителствата и политическите лидери. Приемствеността от своя страна се прехвърля върху нейните управляващи, икономиката й и гражданите.
Извън удобното търсене на страничен виновник, всеки политик на бъдещето трябва да съзнава, че не трябва да се говори против приоритетите на държавата и да се срива нейната репутация. Най-трудно е да се вземат решения, когато средата е неблагоприятна. Малко са хората, които могат да следват типичния бизнес план, т.е. как, за колко време и пари ще бъде направен един проект. В началото на 2009 година никой нямаше готови отговори на тези въпроси по отношение на магистрала „Люлин“. Политическото мнение беше, че проектът трябва да се прекрати, освен това магистралата се беше превърнала в символ на измама с европейски пари. Ние избрахме трудното решение, като не се отказахме от проекта, като по този начин понесохме и отговорността за него. Тя е важна за 15 хил. автомобила на ден, част е от два международни транспортни коридора и ще съкрати времето за пътуване от Перник до София до 10 мин. Предстои изливането на много политически аргументи и много негативи за завършването на аутобана, но за мен това е една трудно решение с положителен резултат. В крайна сметка дълбоко вярвам, че смисълът е там - въпреки трудните решения аз съм си свършил добре работата.

Борим се 50 на сто от парите за саниране да се поемат от държавата

Според нас в регионалното ведомство е създадена най-изгодната схема, която изискваше много труд от администрацията. Субсидиите, които се дават от ЕС за саниране на многофамилни жилищни сгради, са между 35 и 50 на сто от стойността на проектите. Нашето Министерство на регионалното развитие и благоустройството се опитва да защити възможността фондът да поема 50% от необходимите за саниране пари. Държавата ще плати енергийния одит, ще даде средства и за структурното обследване на сградата, защото по този начин ще се гарантира устойчивостта на проекта. Но трябва да бъдат получени поне минимални гаранции за изпълнението на проекта, когато се подготвят плановете за него. Затова се искат тези 500 лв. на жилище, които не се губят, ако планът пропадне, а се връщат. Но за нас гаранциите са възможност да инвестираме. Работата по този проект върви по различен начин от другите програми, по които общините могат да кандидатстват. Стандартната процедура е, когато планът с показатели печели. Тук процедурата е друга - този, които дойде пръв и отговаря на условията, ще получи пари. Около 10 юни тази схема ще бъде съгласувана в Комитета по наблюдение в Брюксел и след това ще станат ясни точните изисквания и по какъв начин ще се отпускат средствата.