Основните черти на шуробаджанашкия капитализъм са възможността на привилегирования елит да граби безнаказано и провалът на регулаторите да го контролират. Станахме свидетели на такъв капитализъм по време на финансовата криза, която започна през 2008 г., както и по-рано, при кризата в заемноспестовния сектор.
При скандала с „Банка под наем“ в Тексас през 70-те години например двама директори създадоха фалшива мрежа от 50 кредитори, която причини загуби за милиарди долари. Регулаторите отстраниха и санкционираха един от основните виновници, но тъй като мошениците не бяха подведени под отговорност, същите се появиха отново и през 80-те години, за да извършат същите измами, само че в много по-голям мащаб. Ако измамниците не бъдат хвърлени в затвора, сложните финансови манипулации ще стават все по-унищожителни.
Изглежда сме забравили този урок.
Да вземем например седмината висши служители, обвинени за фалита на един от кредиторите, които доведоха до кредитната криза през 2008 г. Всичките дела бяха повдигнати след разследването на фалиралата ипотечна компания Taylor Bean & Whitaker Mortgage Corp. Първото дело изникна миналия месец – 6 години и половина, след като ФБР предупреди публично, че се е разразила „епидемия“ от ипотечни измами и предрече, че тя ще доведе до финансова криза, ако не бъде спряна навреме. Бившият председател на Taylor Bean Лий Фаркас беше осъден девет години след като бе обявен за заподозрян по тези престъпления.
Taylor Bean беше малък ипотечен брокер във Флорида, преди да извърши измамите в началото на жилищния бум. Fannie Mae съобщи, че Фаркас е извършил множество нарушения, но така и не повдигна обвинения срещу него, за да започне разследване. Ако компанията беше повдигнала обвинения, може би щеше да се заведе дело срещу Фаркас и Taylor Bean щеше да бъде затворен много преди да причини толкова много щети. Вместо това Taylor Bean се разрасна, след това фалира, завлече със себе си една банка и така доведе до загуби от $2,9 млрд. за Федералната корпорация по застраховане на депозитите (FDIC). Фаркас смята да обжалва присъдата.

Безнаказани измами

Службата за надзор върху спестовните и кредитните институции, която е наследник на регулатора за спестявания и кредити S&L, не повдигна обвинения по време на последната криза. Службата за контрол върху националната валута и Федералният резерв повдигнаха едва няколко обвинения. Ипотечните и инвестиционните банки също повдигнаха съвсем малко обвинения и никое от тях не беше срещу собствените им изпълнителни директори.
Вярно е, че банките повдигнаха хиляди обвинения, но почти всички се отнасяха само до нисши служители. Броят на обвиненията, подадени във ФБР, беше прекалено голям и то не успя да им посвети адекватни ресурси. През 2007 г. бюрото определи едва 120 следователи, разпръснати из 56 местни служби, които да разследват хилядите случаи. Над осем пъти повече следователи разследваха измамите, подадени в S&L, които бяха много по-малко.
Когато ФБР трябваше да разгледа обвиненията, липсваше национална работна група и разглеждането им не беше поставено като приоритет, за разлика от случая с подадените в S&L обвинения. Това затрудни разследванията на големите, заподозрени в измами, рискови кредитори. И тъй като срещу тези компании нямаше повдигнати обвинения, ФБР дори и не направи опит да заведе дела срещу тях.
Тази епидемия от измами ни научи на две основни неща – ако не се огледате за нарушения, няма да попаднете на такива, а когато потърсите, винаги ще намерите. ФБР се концентрира върху дребното банкиране, т.е. индивидуалните заемоискатели и по-малките кредитори. Големите проблеми обаче възникваха в другия край на бизнеса, където заемите бяха събирани, пакетирани, продавани и секюритизирани. ФБР проучваше само относително малки случаи, затова и откри относително малки злоупотреби.
Обработваха се не повече от 2000 случая за ипотечни измами за година. Трябва обаче да имаме две неща предвид – тези случаи бяха не само погрешният фокус на разследване, но и съставляваха нищожна част от предполагаемите 1 млн. мошенически ипотечни заеми, отпускани годишно в периода на жилищния бум.
ФБР, изоставено от банковите регулатори и саботирано от Министерството на правосъдието, бе толкова отчаяно, че през 2007 г. влезе в сътрудничество с Асоциацията на ипотечните банкери. Браншовата организация бе създала нелепо определение за ипотечна измама, според което счетоводни измами от страна на кредитор са невъзможни и всъщност банкерите са жертвите. През 2009 г. финансовата криза вече бе толкова тежка, че финансовият министър Тимъти Гайтнър обезсърчи криминалните разследвания срещу големите събпрайм кредитори.
Нобеловият лауреат Джордж Акерлоф и Пол Ромер написаха класическа статия през 1993 г. Заглавието й съдържа есенцията на откритията им: „Грабеж: икономическият подземен свят, където фалитът носи печалба“. Двамата обясняват как чрез счетоводни измами изпълнителните директори създават „безотказен продукт“ под формата на рекорден краткосрочен доход, генериран чрез отпускането на нискокачествени заеми със страхотна доходност, като в същото време заделят съвсем минимална провизия за лоши кредити. Този изфабрикуван доход позволява на главните изпълнителни директори да ограбват банката, която после фалира, а те си тръгват богати.

Унищожаване на богатство

В криминологията наричаме тези случаи измами чрез компрометиране на счетоводния контрол и знаем, че те унищожават богатство с удивителна скорост. Загубите са неминуеми, единствените въпросителни са кога ще настъпят, колко големи ще са и кого ще засегнат. Рекордният доход обяснява защо мозъците зад схемата са способни да я поддържат с години. Частните пазари просто не дисциплинират фирми, отчитащи рекордни печалби, а се надпреварват да ги финансират. Изпълнителните директори контролират назначаването и освобождаването на кадри, във възможностите им е да създават порочните стимули, благодарение на които моралът бива изтласкан от пазара.
Сложните измами чрез заобикаляне на счетоводния контрол повлякоха не само служители, но и кредитни брокери. В резултат на това провинилите се големи кредитори (тези, дето печелят купища от заемите на лъжците) сътвориха производна епидемия от заблуди.
Явно измамата поражда измама.