Факт е, че в България има прекалено много фондации и неправителствени организации, които са „много загрижени“ за интеграцията на ромското малцинство. Факт е, че голяма част от тях работят само за себе си – за собствените си заплати и хонорари. Факт е, че в доста от тези организации няма по нито един ром.
За съжаление кабинетът продължи порочната практика на своите предшественици - средствата, отпуснати от ЕС за интеграция на ромското малцинство, да са пръснати в няколко министерства и да са като третостепенни функции на някои чиновници. За пореден път изразявам позицията на политическото ръководство на „Евророма“, че има нужда от правителствен орган, който да се занимава само с разпределението на тези фондове, както и с контрола им.
Крайно време е да започнем действия, защото, ако продължим да си говорим къде са изтекли средствата, само ще се въртим в един омагьосан кръг. Трябва да се покаже политическа воля и да се създаде държавна агенция на равните възможности. В момента ние настояваме за това и предупреждаваме за рисковете, които крие всяко забавяне. Още миналата година в нашия SOS апел изброихме 13-те причини за лошото положение сред ромите и описахме начините, по които може да се преодолеят проблемите.
Всеки един изгубен ден ни приближава към критиката на бъдещите поколения. Тя няма да бъде спокойна, най-вероятно ще се стигне дори до истерия и хаос.
Има и положителни тенденции, например за ромите, които получават висше образование. Наблюдава се тяхното увеличаване. Може да се говори за около 10 хиляди души висшисти, но въпреки това става дума за само 1% от всички. Това е крайно недостатъчно. Още повече че резултатите не са вследствие на държавната политика. Просто повечето амбициозни роми, които се сблъскват непрестанно с дискриминацията при намиране на работа, започват да се образоват. Това е отлично поведение, но няма нищо общо с държавните политики.