Има нагласа за поява на партия, тръгнала от инициатива в някоя от социалните мрежи, но това не означава, че такава формация може да разчита на електорален успех. Между другото това е пореден пример за нестабилността на политическата система у нас – прекалено много опити и прекалено малко устойчиви резултати.
Със сигурност в момента се полагат усилия за изграждане на нови политически партии. Някои от тях вече са на повърхността, други са в процес на подготовка. Очевидна е и тенденцията за коалиране по интереси на едни и същи групи политически играчи, някои от които изглеждат доста нечестни. Но всичко това има твърде малко общо с представителството на политическите интереси на големи слоеве от хората. Всъщност проблемът е в това, че голямата динамика в развитието на партийната система не води до повишаване на качеството на политическото представителство. С други думи – от една страна, имаме политически люспи, а от друга страна – задълбочаване на усещането за липса на политическо представителство.
Това се отнася и до инициативите, които се зараждат в социалните мрежи. Фейсбук и изобщо интернет е комуникационна среда, интернет не прави политика. И точно затова в навечерието на поредния протест срещу високите цени на горивата, анонсът, че има нагласа да се прави политическа партия, срина наполовина броя на участниците. Хората не желаят да се гледат партизирани през интернет. Виртуалното пространство и реалната политика са паралелни вселени. Във виртуалното пространство можете да постигате виртуални резултати, които нямат нищо общо с действителността. И обратно – можете да постигнете нещо много важно и съществено в реалността и то да не се появи във виртуалното пространство. Затова свързването между тези две реалности не е нито толкова лесно, нито толкова значимо.