Вероятността в България да се появи партия, родена в някоя от социалните мрежи – например във Фейсбук - е 100 процента, без това да е коментар за нейните възможности и потенциал, ако такава партия се включи в общата политическа игра по време на избори. Казвам „100 процента“, защото социалните мрежи непрекъснато увеличават своето влияние и са силни в самоорганизацията като общност, но са много слаби в реализацията на идеите. Затова пак към 100 процента клони и вероятността партия, родена в социална мрежа – независимо около каква идея – впоследствие от самосебе си да намали своето влияние в процеса на пристъпване към практически действия. Просто този тип самоорганизация на нещо – нека бъде партия – извършено без нужния опит в традиционните политически технологии, е обречен на провал.
Вероятно някой би репликирал, че движението в подкрепа на отцепилия се от ДПС Касим Дал също се роди във Фейсбук и бързо стигна до организационна сбирка, но това не е най-удачният пример за потенциала на социалните мрежи в политиката. Електорална криза на базата на криза в ръководството на ДПС е слабо вероятна заради доказаната лоялност на електората на движението към Ахмед Доган.
Извън този пример не изключвам вероятността в социалните мрежи да се роди силна алтернатива, в това число и политическа, която поради неумение за боравене с традиционните политически технологии да не се докаже на практика.
В последните години в глобалните мрежи имаше много силни инициативи, вкл. и политически, на екологични движения, в защита на торент сайтовете и т.н. Но оттам насетне крачката до политическа партия, която да участва в традиционни парламентарни или други избори, е много голяма и много трудно се прави.
Има и нещо друго. Поне за момента няма пример с българска партия, която успешно да използва възможностите на социалните мрежи за подкрепа на свои инициативи или политики. Причината за това е, че господстващото настроение в социалните мрежи е масовият негативизъм срещу всичко политическо, в това число и срещу всички партии.