Хората взимат окончателното решение дали да допуснат въоръжени роботи да стрелят, заявяват в специално изявление от Министерството на отбраната на САЩ.
Тяхното разяснение идва поради опасения за нова усъвършенствана система за насочване, известна като ATLAS, която ще използва изкуствен интелект в бойни машини със средства за насочване и изпълнение на мисии.
Обществеността може да се чувства неспокойна за така наречените роботи убийци, но концепцията не е нищо ново – машините с „SWORDS“ роботи бяха разположени в Ирак още през 2007 г.
Нашите взаимоотношения с военните роботи датират още по-далеч във времето. Това е така, защото когато казваме „робот“, това може да означава всяка технология с някаква форма на „автономен“ елемент, която позволява на машина да изпълнява задачи без необходимост от пряка човешка намеса.
Тези технологии съществуват от много дълго време. По време на Втората световна война, артилерийски снаряди са разработени така, че да експлодират на предварително определено разстояние от тяхната цел. Това ги прави далеч по-ефективни, отколкото биха били ако човек взима решението.
Така че въпросът не е толкова в това дали трябва да използваме автономни оръжейни системи при военни действия, те вече се използват, при това в много форми. По-скоро трябва да се съсредоточим върху това как ги използваме, защо ги използваме и каква форма – ако има такава – трябва да вземе човешката намеса.
Моите изследвания изучават философията на отношенията човек-машина, с особен акцент върху военната етика и начина, по който разграничаваме хората и машините. По време на Втората световна война, математикът Норберт Винер поставя основите на кибернетиката – изучаването на връзката между хората, животните и машините, докато работи по контрола на противовъздушния огън. Изследвайки отклоненията между прогнозираното движение на самолета и действителното му движение, Винер и неговият колега Джулиан Бигълоу създават концепцията за „обратна връзка“, където отклоненията могат да бъдат върнати в системата, за да коригират допълнително прогнозите.
Следователно теорията на Винер позволи кибернетичната технология да се използва за предотвратяване на човешки решения – премахване на несигурния човек от цикъла, за да се вземат по-добри и по-бързи решения и да се направи оръжейната система по-ефективна.
В годините след Втората световна война се появи компютърът и заедно с кибернетичната теория оформи централен стълб на военното мислене, от водените от лазери „умни бомби“ от епохата на Виетнам, до крилатите ракети и дроновете Reaper.
Вече не е достатъчно просто да улесним човешкия воин, както беше в ранните дни. Следващата фаза е да се премахне напълно човекът, като се намалят политическите проблеми, свързани с евентуална загуба на жива сила.
Това доведе до широкото използване на военни дронове от САЩ и техните съюзници. Макар че тези мисии са силно противоречиви, в политически план те са се доказали като предпочитани от обществото, защото практически не допускат собствени жертви, поради военни действия.
Един от най-спорните въпроси, свързани с войната с безпилотни летателни апарати, е ролята на пилота или „оператора“. Както всички служители, тези оператори са обвързани от работодателите си с изискването да „свършат добре работата си”. Условията за успех обаче далеч не са ясни. Както отбелязва философът и културният критик Лори Калхун: „Бизнесът на операторите на Безпилотни бойни въздушни машини (Unmanned Combat Aerial Vehicle или UCAV ), е да убиват“. По този начин тяхната задача не е толкова да вземат човешко решение, а по-скоро да вършат работата, за която са наети. Ако компютърът им каже да убиват, наистина ли има някаква причина да не го правят?
Подобен аргумент може да се постави и по отношение на съвременния войник. От GPS навигацията до видео връзките, войниците носят многобройни устройства, които ги свързват с огромна мрежа, която ги контролира на всеки ход.
Това води до етична главоблъсканица. Ако целта на войника е да изпълнява буквално и безпрекословно заповедите, тогава защо изобщо се занимаваме с хората войници? В края на краищата, машините са далеч по-ефективни от човешките същества и не страдат от умора и стрес по същия начин, както хората. Ако се очаква войниците да се държат по програмен, роботизиран модел, тогава какъв е смисълът да се жертва ненужно човешка кръв?
Отговорът тук е, че човекът служи като алиби или форма на „етично прикритие“ за един в действителност, почти изцяло механичен, роботизиран акт. Точно както задачата на оператора на безпилотния самолет е да контролира компютърно дрона, така и ролята на човека в новата система ATLAS на Министерството на отбраната на САЩ е само да действа като етично прикритие в случай, че нещата се объркат.
Дроновете Predator и Reaper могат да стоят начело на общественото въображение относно военната автономия и „роботите убийци“, но тези нововъведения сами по себе си не са нещо ново. Те са само най-новите в дългата линия от събития, които съществуват от много десетилетия.
Макар това да утешава някои читатели, които си представят, че автономността на машината винаги ще бъде подчинена на човешки решения, това наистина е заблуда. Автономните системи отдавна са вградени в армията и оръжията и ние трябва да се подготвим за последствията.
