От Майкрософт разкриха, че работят върху създаването на „пред комерсиална“ система за ДНК складиране на данни. Очаква се системата да е налична след около три години, като ще има големината на копирна машина от 70-те години.
Сега съществува система на Майкрософт за складиране на данни, която изисква първо да се преобразува информацията кодирана с единици и нули в аденин, тимин, цитозин и гуанин (ATCG) – четирите нуклеотида от които се състои ДНК, като има и маркери показващи как оригиналната информация е подредена, след което се синтезира в истинска ДНК.
За да се извлекат тези данни и да има достъп до тях, се използва полимеразната верижна реакция за избор на подходящи последователности. След това има четец, който превръща молекулите от ATCG обратно в информация.
Като процес и технология всичко това е ясно, но цената и изискваното време за изпълнение на процедурата възпрепятстват по-масовото му приложение. При изследването си в Майкрософт използват 13 448 372 уникални части от ДНК, като това струва 800 000 долара. Новият проект засега не постига поставените цели да намали стойността и да ускори времето. Това може да се постигне, като се замести сегашният 40 годишен метод за производство на ДНК с такъв, който използва ензими, както прави нашето тяло.
Когато тази технология бъде налична, ще се намери отговор на въпроса как да пазим повече и повече информация във все по-компактни съоръжения. Усилията да намалим размера на компютъра все пак имат физическа граница, складираме все повече информация и данни, а сегашните технологии не могат да отговарят на тези изисквания.
Технологията на ДНК складове може да даде решение на този проблем, заради три основни характеристики, които притежава: плътност, дълголетие и продължителна значимост.
ДНК позволява най-плътното складиране на информация, при познатите днес физически закони. Учените дават за пример факта, че всеки филм създаден някога на нашата планета, може да се съхранява в ДНК склад с размер по-малък от една бучка захар, а цялата информация съдържаща се днес в интернет би се вместила в ДНК склад с размер на кутия за обувки.
Що се отнася до дълголетието на складираната информация, според учените, при ДНК складиране тя ще бъде съхранявана хиляди пъти по-дълго в сравнение със силициево или друго устройство. ДНК няма да бъде обект на преходните капризи на тенденциите и времето, доказателство за това е възможността да се извлече ДНК от древни останки от преди хиляди години.
В заключение от Майкрософт правят извода, че колкото по-бързо расте населението на Земята, толкова по-зависимо ще става от новите технологии. Те от своя страна ще изискват много данни и ще произвеждат все повече и повече информация. В този случай само складовете от ДНК могат да се превърнат в решение как да се съхранява растящата все по-бързо информация.
